Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Eliphaz de Têmân prit la parole et dit:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Si l’on essaie de te répliquer, tu en seras peut-être contrarié; mais qui peut contenir ses paroles?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Certes, tu as fait la leçon à bien des gens; des bras qui tombaient de lassitude, tu les fortifiais.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Tes paroles relevaient celui qui trébuchait, les genoux qui chancelaient, tu les raffermissais.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Et maintenant que le malheur te visite, tu te décourages; il met la main sur toi, et tu es consterné!
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Ta piété n’est-elle pas pour te donner confiance? L’Intégrité de ta conduite n’est-elle pas ton espoir?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Songes-y donc: est-il un innocent qui ait succombé? Où est-il arrivé que des justes aient péri?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Pour moi, j’ai observé ce fait: ceux qui cultivent l’iniquité et sèment le mal les récoltent.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Un souffle de Dieu les fait périr, le vent de sa colère les anéantit.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Que le lion rugisse, que le fauve pousse des hurlements: les dents du lionceau sont brisées.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
La bête féroce périt, faute de proie, et les petits de la lionne sont dispersés.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Quant à moi, il m’est venu une révélation furtive: mon oreille en saisit un léger murmure.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Ce fut dans le flot de pensées qu’apportent les visions nocturnes, alors qu’un lourd sommeil pèse sur les hommes.
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Je me sentis envahi par la terreur et le frisson; tous mes os en frémirent de peur.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Un souffle effleura ma face, et les poils se hérissèrent sur ma chair.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Une figure, dont les traits m’étaient inconnus, se tint là sous mes yeux, et j’entendis 'le faible son d’une voix:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
"L’Homme me fut-il dit peut-il être juste devant Dieu? Le mortel peut-il être pur au gré de son Créateur?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Mais il ne se fie même pas à ses serviteurs; jusque dans ses anges il constate des défaillances!
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Que sera-ce des hommes, habitants de maisons d’argile, qui ont leurs fondements dans la poussière, et qu’on foule aux pieds comme un ver?
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Du matin au soir, ils se trouvent écrasés; sans qu’on y fasse attention, ils périssent à jamais.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Ah! Le fil qui les soutenait est rompu: ils meurent, sans avoir acquis la sagesse!
