Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Et Éliphaz, le Thémanite, répondit et dit:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Si nous essayons de t’adresser une parole, en seras-tu irrité? Mais qui pourrait se retenir de parler?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Voici, tu en as enseigné beaucoup, et tu as fortifié les mains languissantes;
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Tes paroles ont tenu droit celui qui chancelait, et tu as affermi les genoux qui ployaient;
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Mais maintenant [le malheur] est venu sur toi, et tu es irrité; il t’atteint, et tu es troublé.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Ta crainte [de Dieu] n’est-elle pas ta confiance, et l’intégrité de tes voies, ton espérance?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Souviens-toi, je te prie, qui a péri étant innocent? et où les hommes droits ont-ils été détruits?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Selon ce que j’ai vu, ceux qui labourent l’iniquité et qui sèment la misère, la moissonnent.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Ils périssent par le souffle de Dieu, et sont consumés par le souffle de ses narines.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Le rugissement du lion et la voix du [lion] rugissant [sont étouffés], et les dents des jeunes lions sont brisées;
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Le lion fort périt faute de proie, et les petits de la lionne sont dispersés.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Une parole vint à moi secrètement, et mon oreille en saisit la susurration,
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Au milieu des pensées que font naître les visions de la nuit, quand un sommeil profond tombe sur les hommes;
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
La frayeur vint sur moi, et le frisson, et elle fit trembler la multitude de mes os;
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Et un esprit passa devant moi: les cheveux de ma chair se dressèrent.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Il se tint là; je ne reconnus pas son apparence: une forme était devant mes yeux. J’entendis un léger murmure et une voix:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Un mortel sera-t-il plus juste que Dieu, l’homme sera-t-il plus pur que celui qui l’a fait?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Voici, il ne se fie pas à ses serviteurs, et ses anges il les charge de folie;
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Combien plus à ceux qui habitent dans des maisons d’argile dont le fondement est dans la poussière, qui sont écrasés comme la teigne!
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Du matin au soir, ils sont frappés; ils périssent pour toujours sans qu’on y fasse attention.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Leurs cordes ne leur sont-elles pas arrachées? Ils meurent, et sans sagesse.
