Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Tete Temanitɔ Elifaz ɖo eŋu na Hiob be,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
“Ne ame aɖe te kpɔ be yeaƒo nu kpli wò la, ɖe nàgbɔ dzi ɖi aseea? Ke ame kae ate ŋu azi ɖoɖoe le nu sia ŋuti?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Bu ale si nèfia nu ame geɖewo kple ale si nèdo ŋusẽ asi beliwoe ŋuti.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Wò nyawo lé ame siwo yina anyi dze ge la ɖe te eye nèdo ŋusẽ klo beliwo.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Ke azɔ la, dzɔgbevɔ̃e va dziwò, eye dzi ɖe le ƒo wò; eƒo wò ƒu anyi eye nèse veve.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Ɖe wò Mawuvɔvɔ̃ manye wò dzideƒo eye wò blibodede nanye wò mɔkpɔkpɔ oa?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
“Azɔ bu eŋuti kpɔ. Ame maɖifɔ ka wohe to na kpɔ? Afi ka wogblẽ ame dzɔdzɔe dome le kpɔ?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Abe ale si mede dzesii ene la, ame siwo ŋlɔ vɔ̃ɖivɔ̃ɖi ƒe agble eye woƒã dzɔgbevɔ̃e lae ŋenɛ.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Ne Mawu gbɔ ɖe wo dzi la woyrɔna eye ne eƒe dziku fla la wotsrɔ̃na.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Dzatawo aɖe gbe, axlɔ̃ sesĩe gake woate ŋu aŋe aɖu na dzataviwo.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Dzata kuna ne mekpɔ nu lé o eye dzatanɔwo kakana.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
“Wotsɔ nya aɖe vɛ nam le adzame, nye towo see wotsɔe do dalĩ nam.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Le drɔ̃ewo me le zã me, esi amewo dɔ alɔ̃ yi eme ʋĩi la,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
vɔvɔ̃ kple dzodzo nyanyanya lém eye wona nye ƒuwo katã dzo kpekpekpe.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Gbɔgbɔ aɖe ɖo asagba va to nye ŋkume yi eye ɖadoe ɖo to ɖe ŋunye.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Etɔ gake nyemate ŋu agblɔ nu si wònye o. Nɔnɔme aɖe va tsi tsitre ɖe ŋkunye me eye mese gbe bɔlɔe aɖe be,
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
‘Ɖe ame kodzogbea anɔ dzɔdzɔe wu Mawua? Ɖe amegbetɔ anɔ dzadzɛe wu eƒe Wɔlaa?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Ne Mawu meka ɖe eƒe dɔlawo dzi o eye wòbua fɔ eƒe dɔlawo be woda vo,
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
ʋuu keke, ke wòahanye ame siwo le anyixɔwo me, ame siwo gɔme woɖo anyi ɖe ke me eye wogbãa wo bɔbɔe abe ŋɔvi ene!
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Wogbãa wo gudugudu le fɔŋli kple zã dome, ame aɖeke menyana gɔ̃ hã o, ale wotsrɔ̃na gbidii.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Ɖe womehoa woƒe agbadɔkawo, ale be woaku numanyamanyae oa?’”
