Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Then Eliphaz the Temanite answered and said,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
If anyone tries to speak with you, will you be impatient? But who can stop himself from speaking?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
See, you have instructed many; you have strengthened weak hands.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Your words have supported him who was falling; you have made feeble knees firm.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
But now trouble has come to you, and you are weary; it touches you, and you are troubled.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Is not your fear your confidence, and the integrity of your ways your hope?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Think about this, please: Who has ever perished when innocent? Or when were the upright people ever cut off?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
According to what I have seen, those who plow iniquity and sow trouble reap it.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
By the breath of God they perish; by the blast of his anger they are consumed.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
The roaring of the lion, the voice of the fierce lion, the teeth of the young lions—they are broken.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
The old lion perishes for lack of victims; the cubs of the lioness are scattered everywhere.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Now a certain matter was secretly brought to me, and my ear received a whisper about it.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Then came thoughts from visions in the night, when deep sleep falls on people.
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
It was at night when fear and trembling came upon me, and all my bones shook.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Then a spirit passed before my face, and the hair of my flesh stood up.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
The spirit stood still, but I could not discern its appearance. A form was before my eyes; there was silence, and I heard a voice that said,
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
“Can a mortal man be more righteous than God? Can a man be more pure than his Maker?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
See, if God puts no trust in his servants; if he accuses his angels of folly,
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
how much more is this true of those who live in houses of clay, whose foundation is in the dust, who are crushed sooner than a moth?
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Between morning and evening they are destroyed; they perish forever without anyone noticing them.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Are not their tent cords plucked up among them? They die; they die without wisdom.
