Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Then Eliphaz the Temanite answered,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
"If someone ventures to talk with you, will you be grieved? But who can withhold himself from speaking?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Look, you have instructed many, you have strengthened the weak hands.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Your words have supported him who was falling, You have made firm the feeble knees.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
But now it is come to you, and you faint. It touches you, and you are troubled.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Isn't your piety your confidence? Isn't the integrity of your ways your hope?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
"Remember, now, whoever perished, being innocent? Or where were the upright cut off?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
According to what I have seen, those who plow iniquity, and sow trouble, reap the same.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
By the breath of God they perish. By the blast of his anger are they consumed.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
The roaring of the lion, and the voice of the fierce lion, the teeth of the young lions, are broken.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
The old lion perishes for lack of prey. The cubs of the lioness are scattered abroad.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
"Now a thing was secretly brought to me. My ear received a whisper of it.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
In thoughts from the visions of the night, when deep sleep falls on men,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
fear came on me, and trembling, which made all my bones shake.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Then a spirit passed before my face. The hair of my flesh stood up.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
It stood still, but I couldn't discern its appearance. A form was before my eyes. Silence, then I heard a voice, saying,
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
'Shall mortal man be more just than God? Shall a man be more pure than his Maker?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Look, he puts no trust in his servants. He charges his angels with error.
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
How much more, those who dwell in houses of clay, whose foundation is in the dust, who are crushed before the moth.
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Between morning and evening they are destroyed. They perish forever without any regarding it.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Isn't their tent cord plucked up within them? They die, and that without wisdom.'
