Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Then Eliphaz the Thaemanite answered and said,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Hast you been often spoken to in distress? but who shall endure the force of your words?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
For whereas you have instructed many, and have strengthened the hands of the weak one,
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
and have supported the failing with words, and have imparted courage to feeble knees.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Yet now [that] pain has come upon you, and touched you, you are troubled.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Is not your fear [founded] in folly, your hope also, and the mischief of your way?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Remember then who has perished, being pure? or when were the true-hearted utterly destroyed?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Accordingly as I have seen men plowing barren places, and they that sow them will reap sorrows for themselves.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
They shall perish by the command of the Lord, and shall be utterly consumed by the breath of his wrath.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
The strength of the lion, and the voice of the lioness, and the exulting cry of serpents are quenched.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
The old lion has perished for lack of food, and the lions' whelps have forsaken one another.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
But if there had been any truth in your words, none of these evils would have befallen you. Shall not mine ear receive excellent [revelations] from him?
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
But [as when] terror falls upon men, with dread and a sound in the night,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
horror and trembling seized me, and caused all my bones greatly to shake.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
And a spirit came before my face; and my hair and flesh quivered.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
I arose and perceived it not: I looked, and there, was no form before my eyes: but I only heard a breath and a voice, [saying],
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
What, shall a mortal be pure before the Lord? or a man be blameless in regard to his works?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Whereas he trust not in his servants, and perceives perverseness in his angels.
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
But [as for] them that dwell in houses of clay, of whom we also are formed of the same clay, he smites them like a moth.
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
And from the morning to evening they no longer exist: they have perished, because they can’t help themselves.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
For he blows upon them, and they are withered: they have perished for lack of wisdom.
