Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Then Eliphaz the Temanite answered and said,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
[If] we assay to commune with thee, wilt thou be grieved? but who can withhold himself from speaking?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Behold, thou hast instructed many, and thou hast strengthened the weak hands.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Thy words have upholden him that was falling, and thou hast strengthened the feeble knees.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
But now it is come upon thee, and thou faintest; it toucheth thee, and thou art troubled.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
[Is] not [this] thy fear, thy confidence, thy hope, and the uprightness of thy ways?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Remember, I pray thee, who [ever] perished, being innocent? or where were the righteous cut off?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Even as I have seen, they that plow iniquity, and sow wickedness, reap the same.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
By the blast of God they perish, and by the breath of his nostrils are they consumed.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
The roaring of the lion, and the voice of the fierce lion, and the teeth of the young lions, are broken.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
The old lion perisheth for lack of prey, and the stout lion’s whelps are scattered abroad.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Now a thing was secretly brought to me, and mine ear received a little thereof.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
In thoughts from the visions of the night, when deep sleep falleth on men,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Fear came upon me, and trembling, which made all my bones to shake.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Then a spirit passed before my face; the hair of my flesh stood up:
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
It stood still, but I could not discern the form thereof: an image [was] before mine eyes, [there was] silence, and I heard a voice, [saying],
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Shall mortal man be more just than God? shall a man be more pure than his maker?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Behold, he put no trust in his servants; and his angels he charged with folly:
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
How much less [in] them that dwell in houses of clay, whose foundation [is] in the dust, [which] are crushed before the moth?
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
They are destroyed from morning to evening: they perish for ever without any regarding [it].
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Doth not their excellency [which is] in them go away? they die, even without wisdom.
