Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Then Eliphaz the Temanite answered and said,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
If we assay to commune with you, will you be grieved? but who can withhold himself from speaking?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Behold, you have instructed many, and you have strengthened the weak hands.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Your words have upheld him that was falling, and you have strengthened the feeble knees.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
But now it is come on you, and you faint; it touches you, and you are troubled.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Is not this your fear, your confidence, your hope, and the uprightness of your ways?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Remember, I pray you, who ever perished, being innocent? or where were the righteous cut off?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Even as I have seen, they that plow iniquity, and sow wickedness, reap the same.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
By the blast of God they perish, and by the breath of his nostrils are they consumed.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
The roaring of the lion, and the voice of the fierce lion, and the teeth of the young lions, are broken.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
The old lion perishes for lack of prey, and the stout lion’s whelps are scattered abroad.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Now a thing was secretly brought to me, and my ear received a little thereof.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
In thoughts from the visions of the night, when deep sleep falls on men,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Fear came on me, and trembling, which made all my bones to shake.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Then a spirit passed before my face; the hair of my flesh stood up:
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
It stood still, but I could not discern the form thereof: an image was before my eyes, there was silence, and I heard a voice, saying,
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Shall mortal man be more just than God? shall a man be more pure than his maker?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Behold, he put no trust in his servants; and his angels he charged with folly:
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
How much less in them that dwell in houses of clay, whose foundation is in the dust, which are crushed before the moth?
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
They are destroyed from morning to evening: they perish for ever without any regarding it.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Does not their excellency which is in them go away? they die, even without wisdom.
