Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Then answered Eliphaz the Temanite, and said:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
If one venture a word unto thee, wilt thou be weary? But who can withhold himself from speaking?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Behold, thou hast instructed many, and thou hast strengthened the weak hands.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Thy words have upholden him that was falling, and thou hast strengthened the feeble knees.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
But now it is come upon thee, and thou art weary; it toucheth thee, and thou art affrighted.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Is not thy fear of God thy confidence, and thy hope the integrity of thy ways?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Remember, I pray thee, who ever perished, being innocent? Or where were the upright cut off?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
According as I have seen, they that plow iniquity, and sow mischief, reap the same.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
By the breath of God they perish, and by the blast of His anger are they consumed.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
The lion roareth, and the fierce lion howleth — yet the teeth of the young lions are broken.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
The old lion perisheth for lack of prey, and the whelps of the lioness are scattered abroad.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Now a word was secretly brought to me, and mine ear received a whisper thereof.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
In thoughts from the visions of the night, when deep sleep falleth on men,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Fear came upon me, and trembling, and all my bones were made to shake.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Then a spirit passed before my face, that made the hair of my flesh to stand up.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
It stood still, but I could not discern the appearance thereof; a form was before mine eyes; I heard a still voice:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
'Shall mortal man be just before God? Shall a man be pure before his Maker?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Behold, He putteth no trust in His servants, and His angels He chargeth with folly;
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
How much more them that dwell in houses of clay, whose foundation is in the dust, who are crushed before the moth!
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Betwixt morning and evening they are shattered; they perish for ever without any regarding it.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Is not their tent-cord plucked up within them? They die, and that without wisdom.'
