Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Then Eliphaz the Temanite answered, and said,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
If a man tries to converse with thee, will thou be grieved? But who can withhold himself from speaking?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Behold, thou have instructed many, and thou have strengthened the weak hands.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Thy words have upheld him who was falling, and thou have made firm the feeble knees.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
But now it comes to thee, and thou faint. It touches thee, and thou are troubled.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Is not thy fear of God thy confidence, the integrity of thy ways thy hope?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Remember, I pray thee, who ever perished, being innocent? Or where were the upright cut off?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
According as I have seen, those who plow iniquity, and sow trouble, reap the same.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
By the breath of God they perish, and by the blast of his anger they are consumed.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
The roaring of the lion, and the voice of the fierce lion, and the teeth of the young lions, are broken.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
The old lion perishes for lack of prey, and the whelps of the lioness are scattered abroad.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Now a thing was secretly brought to me, and my ear received a whisper of it.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
In thoughts from the visions of the night, when deep sleep falls on men,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
fear came upon me, and trembling, which made all my bones to shake.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Then a spirit passed before my face; the hair of my flesh stood up.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
It stood still, but I could not discern the appearance of it. A form was before my eyes. There was silence, and I heard a voice, saying,
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Shall mortal man be more just than God? Shall a man be more pure than his maker?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Behold, he puts no trust in his servants, and he charges his agents with folly.
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
How much more those who dwell in houses of clay, whose foundation is in the dust, who are crushed before the moth!
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Between morning and evening they are destroyed. They perish forever without any regarding it.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Is not their tent-cord plucked up within them? They die, and that without wisdom.
