< Йов 4 >

1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Så tog Temaniten Elifaz til Orde og sagde:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Ærgrer det dig, om man taler til dig? Men hvem kan her være tavs?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Du har selv talt mange til Rette og styrket de slappe Hænder,
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
dine Ord holdt den segnende oppe, vaklende Knæ gav du Kraft.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Men nu det gælder dig selv, så taber du Modet, nu det rammer dig selv, er du slaget af Skræk!
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Er ikke din Gudsfrygt din Tillid, din fromme Færd dit Håb?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Tænk efter! Hvem gik uskyldig til Grunde, hvor gik retsindige under?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Men det har jeg set: Hvo Uret pløjer og sår Fortræd, de høster det selv.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
For Guds Ånd går de til Grunde, for hans Vredes Pust går de til.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Løvens Brøl og Vilddyrets Glam Ungløvernes Tænder slås ud;
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Løven omkommer af Mangel på Rov, og Løveungerne spredes.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Der sneg sig til mig et Ord mit Øre opfanged dets Hvisken
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
i Nattesynernes Tanker, da Dvale sank over Mennesker;
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Angst og Skælven kom over mig, alle mine Ledemod skjalv;
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
et Pust strøg over mit Ansigt, Hårene rejste sig på min Krop.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Så stod det stille! Jeg sansed ikke, hvordan det så ud; en Skikkelse stod for mit Øje, jeg hørte en hviskende Stemme:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
"Har et Menneske Ret for Gud, mon en Mand er ren for sin Skaber?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
End ikke sine Tjenere tror han, hos sine Engle finder han Fejl,
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
endsige hos dem, der bor i en Hytte af Ler og har deres Grundvold i Støvet!
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
De knuses ligesom Møl, imellem Morgen og Aften, de sønderslås uden at ænses, for evigt går de til Grunde.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Rives ej deres Teltreb ud? De dør, men ikke i Visdom."

< Йов 4 >