Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Da svarede Elifas, Themaniten, og sagde:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Om man vilde forsøge et Ord paa dig, skulde du vel kedes derved? men hvo kan holde sig fra at tale?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Se, du har undervist mange og styrket de trætte Hænder;
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
dine Ord have oprejst den faldne, og du har styrket de bøjede Knæ;
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
men nu, det kommer til dig, da kedes du derved; det rammer dig, og du forfærdes!
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Var ikke din Gudsfrygt dit Haab og dine Vejes Renhed din Fortrøstning?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Kære, tænk dig om, hvor er en uskyldig gaaet til Grunde? eller hvor ere de oprigtige udslettede?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Saa vidt jeg har set, komme de, som pløje Uret, og de, som udsaa Møje, til at høste ind derefter:
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
De omkomme for Guds Aande og fortæres af hans Vredes Aand.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Løvens Brøl og den grumme Løves Røst hører op, og de unge Løvers Tænder ere knuste;
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Løven omkommer af Mangel paa Rov, og Løvindens Unger adspredes.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Men mig er et Ord tilbragt hemmeligt, og mit Øre fattede en sagte Lyd deraf
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
i Tanker, fremkaldte ved Syner om Natten, naar dyb Søvn falder paa Folk;
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
da kom Frygt og Bævelse paa mig og bragte mine Ben til at skælve;
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
og en Aand gik frem for mit Ansigt; Haarene rejste sig paa mit Legeme;
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
den blev staaende, og jeg kunde ikke kende dens Skikkelse; der svævede et Billede for mine Øjne; det var stille, og jeg hørte en Røst:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Mon et Menneske kan holdes retfærdigt for Gud? monne en Mand være ren for den, som skabte ham?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Se, han tror ikke paa sine Tjenere, og sine Engle tillægger han Daarskab,
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
endsige da dem, som bo i Lerhuse, og hvis Grundvold er i Støvet; man kan støde dem smaa før Møl;
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
fra Morgen og indtil Aften sønderknuses de; uden at der er nogen, som lægger det paa Hjerte, gaa de til Grunde.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Farer ikke deres Herlighed, som var i dem, bort? ja, de dø, men ikke i Visdom.
