Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Tad prozbori Elifaz Temanac i reče:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
“Možeš li podnijeti da ti progovorim? Ali tko se može uzdržat' od riječi!
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Eto, mnoge ljude ti si poučio, okrijepio si iznemogle mišice;
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
riječju svojom klonule si pridizao, ojačavao si koljena klecava.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
A kad tebe stiže, klonuo si duhom, na tebe kad pade, čitav si se smeo!
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Zar pobožnost tvoja nadu ti ne daje, neporočnost tvoja životu ufanje?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
TÓa sjeti se: nevin - propade li kada? Kada su zatrti bili pravednici?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Iz iskustva zborim: nesrećom tko ore i nevolju sije, nju će i požeti.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Od daha Božjega oni pogibaju, na gnjevni mu disaj nestaju sa zemlje.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Rika lavlja, urlik leopardov krše se k'o zubi u lavića.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Lav ugiba jer mu nesta plijena, rasuli se mladi lavičini.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Tajna riječ se meni objavila, šapat njen je uho moje čulo.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Noću, kada snovi duh obuzmu i san dubok kad na ljude pada,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
strah i trepet mene su svladali, kosti moje žestoko se stresle.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Dah mi neki preko lica prođe, digoše se dlake na mom tijelu.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Stajao je netko - lica mu ne poznah - ali likom bješe pred očima mojim. Posvuda tišina; uto začuh šapat:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
'Zar je smrtnik koji pred Bogom pravedan? Zar je čovjek čist pred svojim Stvoriteljem?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Ni slugama svojim više ne vjeruje, i anđele svoje za grijeh okrivljuje -
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
kako ne bi onda goste stanova glinenih kojima je temelj u prahu zemaljskom. Gle, kao moljce njih sveudilj satiru:
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
od jutra do mraka u prah pretvore, nestaju zasvagda - nitko i ne vidi.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Iščupan je kolčić njihova šatora, pogibaju skoro, mudrost ne spoznavši.'
