Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Sabes tu o tempo em que as cabras montesas dão filhotes? Ou observaste tu as cervas quando em trabalho de parto?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Contaste os meses que elas cumprem, e sabes o tempo de seu parto?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
Quando se encurvam, produzem seus filhos, [e] lançam de si suas dores.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Seus filhos se fortalecem, crescem como o trigo; saem, e nunca mais voltam a elas.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Quem despediu livre ao asno montês? E quem ao asno selvagem soltou das ataduras?
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Ao qual eu dei a terra desabitada por casa, e a terra salgada por suas moradas.
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Ele zomba do tumulto da cidade; não ouve os gritos do condutor.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
A extensão dos montes é seu pasto; e busca tudo o que é verde.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Por acaso o boi selvagem quererá te servir, ou ficará junto de tua manjedoura?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Ou amarrarás ao boi selvagem com sua corda para o arado? Ou lavrará ele aos campos atrás de ti?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Confiarás nele, por ser grande sua força, e deixarás que ele faça teu trabalho?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Porás tua confiança nele, para que ele colha tua semente, e a junte em tua eira?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
As asas da avestruz batem alegremente, mas são suas asas e penas como as da cegonha?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Ela deixa seus ovos na terra, e os esquenta no chão,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
E se esquece de que pés podem os pisar, e os animais do campo [podem] os esmagar.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Age duramente para com seus filhos, como se não fossem seus, sem temer que seu trabalho tenha sido em vão.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Porque Deus a privou de sabedoria, e não lhe repartiu entendimento.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Porém quando se levanta para correr, zomba do cavalo e do seu cavaleiro.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
És tu que dás força ao cavalo, ou que vestes seu pescoço com crina?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Podes tu o espantar como a um gafanhoto? O sopro de suas narinas é terrível.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Ele escarva a terra, alegra-se de sua força, [e] sai ao encontro das armas;
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Ele zomba do medo, e não se espanta; nem volta para trás por causa da espada.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Contra ele rangem a aljava, o ferro brilhante da lança e do dardo;
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
Sacudido-se com furor, ele escarva a terra; ele não fica parado ao som da trombeta.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Ao som das trombetas diz: Eia! E desde longe cheira a batalha, o grito dos capitães, e o barulho.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Por acaso é por tua inteligência que o gavião voa, [e] estende suas asas para o sul?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Ou é por tua ordem que a água voa alto e põe seu ninho na altura?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Nas penhas ela mora e habita; no cume das penhas, e em lugares seguros.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
Desde ali espia a comida; seus olhos avistam de longe.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Seus filhotes sugam sangue; e onde houver cadáveres, ali ela está.
