Йов 39

1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

Sabes tu o tempo em que as cabras montezes parem? ou consideraste as dores das cervas?

2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?

Contarás os meses que cumprem? ou sabes o tempo do seu parto?

3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

Quando se encurvam, produzem seus filhos, e lançam de si as suas dores.

4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

Seus filhos enrijam, crescem com o trigo: saem, e nunca mais tornam a elas.

5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

Quem despediu livre o jumento montez? e quem soltou as prisões ao jumento bravo?

6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

Ao qual dei o ermo por casa, e a terra salgada por suas moradas.

7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

Ri-se do arroido da cidade: não ouve os muitos gritos do exator.

8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

O que descobre nos montes é o seu pasto, e anda buscando tudo que está verde.

9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

Ou, querer-te-á servir o unicórnio? ou ficará na tua cavalariça?

10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

Ou amarrarás o unicórnio com a sua corda no rego? ou estorroará após ti os vales?

11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

Ou confiarás nele, por ser grande a sua força? ou deixarás a seu cargo o teu trabalho?

12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

Ou fiarás dele que te torne o que semeaste e o recolherá na tua eira?

13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

Vem de ti as alegres asas dos pavões, que tem penas de cegonha e da águia?

14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

A qual deixa os seus ovos na terra, e os aquenta no pó.

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

E se esquece de que algum pé os pise, ou os animais do campo os calquem.

16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

Endurece-se para com seus filhos, como se não fossem seus: debalde é seu trabalho, porquanto está sem temor.

17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

Porque Deus a privou de sabedoria, e não lhe repartiu entendimento.

18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

A seu tempo se levanta ao alto: ri-se do cavalo, e do que vai montado nele.

19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

Ou darás tu força ao cavalo? ou vestirás o seu pescoço com trovão?

20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

Ou espanta-lo-ás, como ao gafanhoto? terrível é o fogoso respirar das suas ventas.

21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

Escarva a terra, e folga na sua força, e sai ao encontro dos armados.

22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

Ri-se do temor, e não se espanta, e não torna atráz por causa da espada.

23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

Contra ele rangem a aljava, o ferro flamante da lança e do dardo.

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

Sacudindo-se, e removendo-se, escarva a terra, e não faz caso do som da buzina.

25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

Na fúria do som das buzinas diz: Eia! e de longe cheira a guerra, e o trovão dos príncipes, e o alarido.

26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

Ou vôa o gavião pela tua inteligência, e estende as suas asas para o sul?

27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

Ou se remonta a águia ao teu mandado, e põe no alto o seu ninho?

28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

Nas penhas mora e habita: no cume das penhas, e nos lugares seguros.

29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

Desde ali descobre a preza: seus olhos a avistam desde longe.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.

E seus filhos chupam o sangue, e onde há mortos ai está.