< Йов 39 >
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
“Yeroo itti qellejjeen dhaltu beektaa? Yeroo itti borofni ilmoo ishee dhaltu argiteertaa?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Jiʼa isaan garaatti ilmaan baatan ni lakkooftaa? Yeroo isaan itti dhalan ni beektaa?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
Isaan jilbeenfatanii ilmaan isaanii dhalu; foolachuu isaaniis ni hobbaafatu.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Ilmaan isaanii ni jabaatu; alattis ni guddatu; baʼanii ni deemu; hin deebiʼanis.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
“Eenyutu harree diidaa gad dhiise? Funyoo isaas eenyutu hiike?
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Ani gammoojjii mana isaa, lafa soogiddaas iddoo jireenya isaa godheen kenneef.
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Inni waca magaalaa keessaatti ni kolfa; iyya konkolaachisaas hin dhagaʼu.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
Waan dheedu argachuuf tulluuwwan irra laba; waan lalisaa hundas ni barbaada.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
“Gafarsi si tajaajiluuf siif ajajamaa? Dallaa kee keessas ni bulaa?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Akka inni lafa siif qotuuf funyoodhaan isa hidhuu ni dandeessaa? Yookaan inni si duubaan boʼoo ni baasaa?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Ati waan inni humna guddaa qabuuf isa ni amanattaa? Hojii kee jabaa illee isatti ni dhiiftaa?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Akka inni midhaan kee walitti qabee oobdii kee irratti siif tuuluuf isa ni abdattaa?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
“Guchiin gammachuudhaan qoochoo ishee afarsiti; garuu qoochoo fi baallee huummootiin wal bira hin qabamu.
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Hanqaaquu ishee lafa irratti buufti; akka itti hoʼuufis cirracha keessatti dhiifti;
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
garuu akka miilli wayii caccabsu, akka bineensi irra ejjetu hin yaadattu.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Cuucii isheettis akka waan isaan kan ishee hin taʼiniitti garaa jabaatti; yoo dadhabbiin ishee akkasumaan bade illee isheef homaa miti;
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Waaqni ogummaadhaan ishee hin badhaafneetii; yookaan hubannaa isheef hin qoodne.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Yeroo fiiguuf qoochoo ishee balʼifattutti, isheen fardaa fi namicha gulufutti kofalti.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
“Ati fardaaf jabina ni kennitaa? Yookaan morma isaatti gama uffisuu dandeessaa?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Akka inni akkuma hawwaannisaatti utaalu ni gootaa? Ulfinni korrisa isaas sodaachisaa dha.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Inni humna isaatti gammadee akka malee guulee lafa dhidhiita; baʼees miʼa lolaatti qajeela.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Inni sodaatti ni kolfa; waan tokko illee hin sodaatu; goraadee irraas duubatti hin deebiʼu.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Manʼeen xiyyaa, eeboo fi ankaaseen calaqqisus cinaacha isaatti bubbuʼee kililcha.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
Siʼaaʼee rommuudhaan lafa haadha; yeroo malakanni afuufamutti illee obsee dhaabachuu hin dandaʼu.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Inni yommuu malakanni afuufamutti ‘Uffee’ jedhee imimsa; waca ajajjootaatii fi iyya waraanaa, foolii waraanaa illee fagoottu suufa.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
“Cululleen ogummaa keetiin barriftee qoochoo ishees gara kibbaatti balʼiftii?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Risaan ajaja keetiin ol baʼee ol fagootti mana isaa ijaarrataa?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Inni qarqara hallayyaa irra jiraata; halkanis achuma bula; kattaan fofottoqaanis daʼoo isaa ti.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
Achi taaʼees waan nyaatu adamsa; iji isaas fagootti waan sana arga.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Cuucoliin isaa dhiiga dhugu; innis lafa raqni jiruu hin dhabamu.”