Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
E mohiotia ana ranei e koe te wa e whanau ai nga koati mohoao o te kamaka? E kitea putia ana ranei e koe te wa e whakamamae ai nga hata?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
E taua ano ranei e koe nga marama e rite ana i a ratou? E mohio ana ranei koe ki te wa e whanau ai ratou?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
Tuohu ana ratou, kua puta mai a ratou kuao, akiritia mai ana e ratou o ratou mea whakapouri.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
E pai ana te ahua o a ratou kuao, e tupu ana i te parae; ka haere atu ratou, a kahore e hoki mai ano.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Na wai i tuku te kaihe mohoao kia haere noa atu; nga here o te kaihe mohoao, na wai i wewete?
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Ko te whare i whakaritea nei e ahau mona, ko te koraha: ko ona nohoanga ko te wahi titiohea.
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Whakahaweatia iho e ia te ngangau o te pa; e kore ia e rongo ki te reo o te kaiakiaki.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
Ko tona wahi kai kei te tuahiwi o nga maunga, e rapua ana e ia nga mea matomato katoa.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
E pai ranei te unikanga kia mahi ki a koe? Kei tau takotoranga kai ranei he moenga mona?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
E herea ranei e koe te unikanga ki tona taura i te awa parautanga? E rakarakatia ranei e ia nga raorao me tana whai ano i a koe?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
E whakawhirinaki atu ranei koe ki a ia, no te mea e nui ana tona kaha? E whakarerea atu ranei e koe tau mahi mana?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
E whakapono atu ranei koe mana au hua e whakahoki mai; mana e kohikohi mai ki tau patunga witi?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
E whakamanamana ana te parirau o te otereti; otira he atawhai ano ranei ta ona hou, ta ona raukura?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
E whakarerea ana e ia ona hua ki te whenua, whakamahanatia iho e ia ki te puehu,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
Wareware ake ia tera pea e pepe i te waewae, e takahia ranei e te kirehe o te parae.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
He mea pakeke ia ki ana pi me te mea ehara i a ia: ahakoa ka maumauria tana mahi, kahore ona manawapa;
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
No te mea i whakakahoretia e te Atua he ngakau mahara mona, kihai hoki i homai he whakaaro ki a ia.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
I te wa e maranga ai ia ki runga, whakahaweatia iho e ia te hoiho raua ko tona kaieke.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Nau ranei i hoatu tona kaha ki tae hoiho? Nau ranei tona kaki i whakakakahu ki te huruhuru?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Nau ranei ia i mea kia pekepeke, kia pera me te mawhitiwhiti? He hanga whakawehi te kororia o tona whewhengu.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
E hukari ana ia ia te raorao, me te koa ano ki tona kaha: tika tonu ia ki te hunga mau patu.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Whakahawea ana ia ki te wehi, kahore ona mataku; e kore ano ia e nunumi mai i te hoari.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Papa ana te papa pere ki tona taha, te tao e rarapa ana, me te timata.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
E horomia ana e ia te whenua, me te ngangau me te riri; kahore ia i te whakapono ko te reo tera o te tetere.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Ka tangi ana te tetere ka mea ia, Ha, ha! I tawhiti ano ka hongia e ia te pakanga, te whatitiri o nga rangatira, me te hamama.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
He mohio nou i rere ai te kahu, i roha ai i ona parirau, i anga ai whaka te tonga?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Nau te kupu i kake ai te ekara? i hanga ai e ia tana ohanga ki te wahi tiketike?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Noho ana ia i runga i te kamaka, kei reira tona kainga, kei te kamaka keokeo, kei te pa kaha.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
A rapua ana e ia he kai i reira; e kite atu ana ona kanohi i tawhiti.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Horomititia ake ana hoki nga toto e ana pi; a ko te wahi i nga tupapaku, kei reira ano ia.
