Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Fohi’o hao te ombia ty faneraha’ o ose-lìm-bohitseo? Ambena’o hao ty fitsongoa’ i fanalokey?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Lefe’o iaheñe hao o volañe itohera’ iareoo? Rendre’o hao ty andro faneraha’ iareo?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
Mivokoke iereo, hampipoke anake, hampigadoñe o fitsongoa’eo.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Mihagañe o ana’eo, mitombo an-kivoke ey; ie mionjom-beo, tsy himpoly ka.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Ia ty nañirake ty borìke ly hidada? Ia ty nampibalake ty rohi’ i borìke malisay?
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Nanoeko ho kiboho’e ty fatram-bey naho ho fimoneña’e ty tane sira.
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Tsambolitio’e ty fivalitsikotaha’ o rovao, tsy rei’e ty fikoraha’ i mpiroakey.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
Tsikarahe’e amo vohitseo ty ho fihinana’e vaho tsoetsoehe’e ze hene atao antsetra.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Hiantofa’ ty ndrimo hao ty hitoroñe azo? hialeña’e hao ty an-jolo’o ao?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Lefe’o hao ty hamahotse i ndrimoy aman-tàly am-bokavoka eo, hiava o vavahalio am-pañorihañe azo?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Hatokisa’o hao, ty harà’elahin-kaozara’ey? Hado’o ho aze hao o fitoloña’oo?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Hiantofa’o hao te hampoli’e o mahakama’oo, te hatonto’e hirik’ am-pamofohañe ey?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
Mihepakepak’ an-kafalea’e o elam-boron-tsatrañeo, ndra te matify o volon’ela’eo,
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Fa apo’e an-tane eo o atoli’eo, ampamana’e i debokey?
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
Amoea’e t’ie mete ho demohem-pandia, hera ho lialiàm-bibi-ly.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Ampisoañe’e o ana’eo, hoe t’ie tsy aze; aa ndra te tsy vente’e o fitoloña’eo tsy ahoa’e;
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Toe tsy natolon’Añahare hihitse, vaho tsy nandivà’e hilala.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Ie mitroatse hitoabora’e le tohafa’e ty soavala reke-piningitse.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Tinolo’o ozatse hao ty soavala? Sinaro’o fineveneverañe hao ty an-kàto’e ao?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Ihe hao ty nampitsindrèko aze hoe valala? Mampañeveñe ty engem-pikofoha’e.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Jaote’e ty am-bavatane, irebeha’e i haozara’ey; mionjomb’eo re hijoñe mb’an-kotakotake.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Iankahafa’e ty tahotse, tsy hemban-dre; tsy iambohoa’e ty fibara.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Mikantsakantsàñe ama’e ty trañom-pale’e i lefoñe mitsopelatsey, naho i ana-defoñey.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
Abotse’e an-trotrofiake ty tane naho an-doroloro; tsy ampitsangane’ ty fivolan’ antsivay.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Ndra mbia’mbia mipopò i antsivay le hoe ty kofò’e: Hirity! Antsoñe’e añe i hotakotakey, ty fihotrohotro’ o mpifeheo, vaho i fikorahan’ aliy.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Ami’ty hihi’o hao ty itiliña’ i tsimalahoy, ty amelara’e mañatimo o ela’eo?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Ami’ty taro’o hao ty fañambonea’ ty vantio hañamboara’e traño andigiligy eñe?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Himoneña’e an-kereretsak’ ey; hañialoa’e an-tseram-bato tsy takatse eñe.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
Talakese’e boak’ao ty tsindro’e; mahatrea lavitse o maso’eo.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Misike lio o ana’e tora’eo; Amy vinonoy ty toe’e.
