Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Vai tu zini to laiku, kad mežu kazas dzemdē, vai tu esi manījis stirnu dzemdēšanu?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Vai tu vari skaitīt tos mēnešus, kad tās nesās, un vai zini to laiku, kad tās vedās,
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
Kad tās lokās, saviem bērniem liek izplēsties cauri un nokrata savas sāpes?
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Viņu bērni nāk spēkā, uzaug laukā, tie iziet un neatgriežas pie tām atpakaļ.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Kas meža ēzelim licis vaļā staigāt, un kas tā zvēra saites ir atraisījis,
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Kam Es klajumu esmu devis par māju un tuksnesi par dzīvokli?
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Viņš apsmej pilsētas troksni, un dzinēja brēkšanu tas nedzird.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
Tas dzenās pa kalniem, kur viņam ir barība, un meklē visādu zaļu zāli.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Vai tu domā, ka meža vērsis tev kalpos, vai tas naktī paliks pie tavas siles?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Vai tu meža vērsi ar dzeņaukstēm māki piesiet pie arkla, vai tas pēc tava prāta ecēs ielejās?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Vai tu uz to vari paļauties, ka tam daudz spēka, un viņu ņemsi savā darbā?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Vai tu viņam vari uzticēt, ka tas tev atkal savāks tavu izsējumu un savedīs tavā piedarbā?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
Strausa spārni jautri plivinājās, vai tie ir mīlīgi, kā stārķa spārni un spalvas?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Tas savas olas atstāj zemē, lai smiltīs silst,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
Un aizmirst, ka kāja tās var samīt, un lauka zvēri tās var samīdīt.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Tas nežēlo savus bērnus, tā kā tie tam nepiederētu; un ka velti dējis, par to tas nebēdā.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Jo Dievs tam atņēmis gudrību un nav devis daļu pie saprašanas.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Bet kad tas projām šaujas, tad tas apsmej zirgu un jātnieku.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Vai tu zirgam vari dot spēku un viņam kaklu pušķot ar krēpēm?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Vai tu tam vēlējis lēkt kā sisenim? Kad tas lepni šņāc, tad jaizbīstas.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Viņš cērt ar kāju ielejā un ir priecīgs ar spēku un iziet pretī apbruņotam pulkam.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Viņš smejas par bailēm un netrūkstas un nebēg atpakaļ no zobena.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Kad bultas skan makā un šķēpi un zobeni zib,
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
Tad tas raustās, trako un uzcērt zemi un nav turams uz vietas, kad trumetes skan.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Kad trumetes skan, tad tas iezviedzās, un samana kaušanu no tālienes, kara kungu saukšanu un kara troksni.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Vai caur tavu padomu vanags lidinājās un izplēš savus spārnus pret dienasvidu?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Vai uz tavu vārdu ērglis dodas uz augšu, un taisa savu ligzdu augstumā?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Viņš dzīvo akmens kalnos un tur paliek uz augstām klintīm un kalnu galiem.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
No turienes viņš lūko pēc barības, un viņa acis redz tālu.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Viņa bērni dzer asinis, un kur maitas, tur viņš ir.
