Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
산 염소가 새끼 치는 때를 네가 아느냐 암사슴의 새끼 낳을 기한을 네가 알 수 있느냐
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
그것이 몇 달만에 만삭되는지 아느냐 그 낳을 때를 아느냐
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
그것들은 몸을 구푸리고 새끼를 낳아 그 괴로움을 지내어 버리며
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
그 새끼는 강하여져서 빈 들에서 길리우다가 나가고는 다시 돌아오지 아니하느니라
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
누가 들나귀를 놓아 자유하게 하였느냐 누가 빠른 나귀의 매인 것을 풀었느냐
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
내가 들로 그 집을, 짠 땅으로 그 사는 처소를 삼았느니라
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
들나귀는 성읍의 지꺼리는 것을 업신여기니 어거하는 자의 지르는 소리가 그것에게 들리지 아니하며
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
초장이 된 산으로 두루 다니며 여러 가지 푸른 것을 찾느니라
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
들소가 어찌 즐겨 네게 복종하며 네 외양간에 머물겠느냐
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
네가 능히 줄로 들소를 매어 이랑을 갈게 하겠느냐 그것이 어찌 골짜기에서 너를 따라 쓰레를 끌겠느냐
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
그것의 힘이 많다고 네가 그것을 의지하겠느냐 네 수고하는 일을 그것에게 맡기겠느냐
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
그것이 네 곡식을 집으로 실어오며 네 타작 마당에 곡식 모으기를 그것에게 의탁하겠느냐
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
타조는 즐거이 그 날개를 친다마는 그 깃과 털이 인자를 베푸느냐
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
그것이 알을 땅에 버려두어 모래에서 더워지게 하고
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
발에 깨어질 것이나 들짐승에게 밟힐 것을 생각지 아니하고
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
그 새끼에게 무정함이 제 새끼가 아닌 것처럼 하며 그 구로한 것이 헛되게 될지라도 괘념치 아니하나니
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
이는 하나님 내가 지혜를 품부하지 아니하고 총명을 주지 아니함이니라
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
그러나 그 몸을 떨쳐 뛰어갈 때에는 말과 그 탄 자를 경히 여기느니라
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
말의 힘을 네가 주었느냐 그 목에 흩날리는 갈기를 네가 입혔느냐
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
네가 그것으로 메뚜기처럼 뛰게 하였느냐 그 위엄스러운 콧소리가 두려우니라
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
그것이 골짜기에서 허위고 힘 있음을 기뻐하며 앞으로 나아가서 군사들을 맞되
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
두려움을 비웃고 놀라지 아니하며 칼을 당할지라도 물러나지 아니하니
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
그 위에서는 전동과 빛난 작은 창과 큰 창이 쟁쟁하며
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
땅을 삼킬듯이 맹렬히 성내며 나팔 소리를 들으면 머물러 서지 아니하고
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
나팔 소리 나는 대로 소소히 울며 멀리서 싸움 냄새를 맡고 장관의 호령과 떠드는 소리를 듣느니라
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
매가 떠올라서 날개를 펼쳐 남방으로 향하는 것이 어찌 네 지혜로 말미암음이냐
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
독수리가 공중에 떠서 높은 곳에 보금자리를 만드는 것이 어찌 네 명령을 의지함이냐
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
그것이 낭떠러지에 집을 지으며 뾰족한 바위 끝이나 험준한 데 거하며
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
거기서 움킬만한 것을 살피나니 그 눈이 멀리 봄이며
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
그 새끼들도 피를 빠나니 살륙 당한 자 있는 곳에는 그것도 거기 있느니라
