Йов 39

1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

Sai tu quando le capre selvagge delle rocce figliano? Hai tu osservato quando le cerve partoriscono?

2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?

Conti tu i mesi della lor pregnanza e sai tu il momento in cui debbono sgravarsi?

3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

S’accosciano, fanno i lor piccini, e son tosto liberate dalle loro doglie;

4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

i lor piccini si fanno forti, crescono all’aperto, se ne vanno, e non tornan più alle madri.

5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

Chi manda libero l’onàgro, e chi scioglie i legami all’asino salvatico,

6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

al quale ho dato per dimora il deserto, e la terra salata per abitazione?

7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

Egli si beffa del frastuono della città, e non ode grida di padrone.

8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

Batte le montagne della sua pastura, e va in traccia d’ogni filo di verde.

9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

Il bufalo vorrà egli servirti o passar la notte presso alla tua mangiatoia?

10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

Legherai tu il bufalo con una corda perché faccia il solco? erpicherà egli le valli dietro a te?

11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

Ti fiderai di lui perché la sua forza è grande? Lascerai a lui il tuo lavoro?

12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

Conterai su lui perché ti porti a casa la raccolta e ti ammonti il grano sull’aia?

13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

Lo struzzo batte allegramente l’ali; ma le penne e le piume di lui son esse pietose?

14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

No, poich’egli abbandona sulla terra le proprie uova e le lascia scaldar sopra la sabbia.

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

Egli dimentica che un piede le potrà schiacciare, e che le bestie dei campi le potran calpestare.

16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

Tratta duramente i suoi piccini, quasi non fosser suoi; la sua fatica sarà vana, ma ciò non lo turba,

17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

ché Iddio l’ha privato di sapienza, e non gli ha impartito intelligenza.

18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

Ma quando si leva e piglia lo slancio, si beffa del cavallo e di chi lo cavalca.

19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

Sei tu che dài al cavallo il coraggio? che gli vesti il collo d’una fremente criniera?

20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

Sei tu che lo fai saltar come la locusta? Il fiero suo nitrito incute spavento.

21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

Raspa la terra nella valle ed esulta della sua forza; si slancia incontro alle armi.

22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

Della paura si ride, non trema, non indietreggia davanti alla spada.

23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

Gli risuona addosso il turcasso, la folgorante lancia e il dardo.

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

Con fremente furia divora la terra. Non sta più fermo quando suona la tromba.

25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

Com’ode lo squillo, dice: Aha! e fiuta da lontano la battaglia, la voce tonante dei capi, e il grido di guerra.

26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

E’ l’intelligenza tua che allo sparviere fa spiccare il volo e spiegar l’ali verso mezzogiorno?

27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

E’ forse al tuo comando che l’aquila si leva in alto e fa il suo nido nei luoghi elevati?

28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

Abita nelle rocce e vi pernotta; sta sulla punta delle rupi, sulle vette scoscese;

29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

di là spia la preda, e i suoi occhi miran lontano.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.

I suoi piccini s’abbeveran di sangue, e dove son de’ corpi morti, ivi ella si trova”.