Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Tudod-é a kőszáli zergék ellésének idejét; megvigyáztad-é a szarvasok fajzását?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Megszámláltad-é a hónapokat, a meddig vemhesek; tudod-é az ellésök idejét?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
Csak összegörnyednek, elszülik magzataikat, vajudásaiktól megszabadulnak.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Fiaik meggyarapodnak, a legelőn nagyranőnek, elszélednek és nem térnek vissza hozzájok.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Ki bocsátotta szabadon a vadszamarat, ki oldozta el e szamárnak kötelét,
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
A melynek házául a pusztát rendelém, és lakóhelyéül a sósföldet?
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Kineveti a városbeli sokadalmat, nem hallja a hajtsár kiáltozását.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
A hegyeken szedeget, az ő legelőjén mindenféle zöld gazt felkeres.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Akar-é szolgálni néked a bölény? Avagy meghál-é a te jászolodnál?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Oda kötheted a bölényt a barázdához kötelénél fogva? Vajjon boronálja-é a völgyeket utánad?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Bízhatol-é benne, mivelhogy nagy az ereje, és munkádat hagyhatod-é reá?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Hiszed-é róla, hogy vetésedet behordja, és szérűdre betakarítja?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
Vígan leng a struczmadár szárnya: vajjon az eszterág szárnya és tollazata-é az?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Hiszen a földön hagyja tojásait, és a porral költeti ki!
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
És elfeledi, hogy a láb eltiporhatja, és a mezei vad eltaposhatja azokat.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Fiaival oly keményen bánik, mintha nem is övéi volnának; ha fáradsága kárba vész, nem bánja;
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Mert Isten a bölcseséget elfeledtette vele, értelmet pedig nem adott néki.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
De hogyha néki ereszkedik, kineveti a lovat és lovagját.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Te adsz-é erőt a lónak, avagy a nyakát sörénynyel te ruházod-é fel?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Felugraszthatod-é, mint a sáskát? Tüsszögése dicső, félelmetes!
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Lábai vermet ásnak, örvend erejének, a fegyver elé rohan.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Neveti a félelmet; nem remeg, nem fordul meg a fegyver elől;
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Csörög rajta a tegez, ragyog a kopja és a dárda:
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
Tombolva, nyihogva kapálja a földet, és nem áll veszteg, ha trombita zeng.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
A trombitaszóra nyerítéssel felel; messziről megneszeli az ütközetet, a vezérek lármáját és a csatazajt.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
A te értelmed miatt van-é, hogy az ölyv repül, és kiterjeszti szárnyait dél felé?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
A te rendelésedre száll-é fent a sas, és rakja-é fészkét a magasban?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
A kősziklán lakik és tanyázik, a sziklák párkányain és bércztetőkön.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
Onnét kémlel enni való után, messzire ellátnak szemei.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Fiai vért szívnak, és a hol dög van, mindjárt ott terem.
