Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Sais-tu l'époque où met bas le chamois? Et présides-tu à la délivrance des biches?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Comptes-tu les mois que dure le temps de leur portée, et connais-tu l'époque où elles faonnent?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
Elles se baissent, laissent leurs petits naître, et secouent leurs douleurs;
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
leurs petits deviennent forts, grandissent en plein air; ils partent, et ne reviennent plus à elles.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Qui est-ce qui a mis l'onagre en liberté, et lâché les liens de l'âne sauvage,
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
auquel je donnai le désert pour logis, et la plaine salée pour habitation?
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Il se rit de la rumeur des villes, et les cris du meneur ne frappent pas son oreille.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
Ce qu'il attrape sur les montagnes est sa pâture, et il est en quête de tous les brins d'herbe.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Le buffle consent-il à te servir? Ou passe-t-il la nuit à côté de ta crèche?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Attaches-tu par une corde le buffle au sillon? Ou herse-t-il les guérêts à ta suite?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Te fies-tu en lui, parce que grande est sa force? Et t'en remets-tu à lui de ton labour?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Comptes-tu qu'il fasse rentrer les récoltes, et les entasse sur ton aire?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
L'autruche bat joyeusement de l'aile: serait-ce la plume et le duvet du volatile aimant?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Non! elle abandonne ses œufs à la terre, et les laisse chauffer dans le sable;
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
et elle oublie qu'un pied peut les fouler, et une bête des champs les écraser! Elle est dure pour sa famille,
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
qui lui devient étrangère; elle a pondu en vain, et n'en est point émue;
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
car Dieu lui fait oublier d'être sage, et ne lui donne point part à la prudence.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Quand elle se lève, et prend son essor, elle se rit du cheval et de son cavalier.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Est-ce toi qui dotes le cheval de la bravoure, et revêts son col d'un crin frémissant?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Le fais-tu bondir, comme la sauterelle? Son souffle avec noblesse résonne dans ses naseaux, et il inspire l'effroi.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Il fouit le sol, et s'applaudit de sa force; il s'avance au devant des armes,
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
il se rit de la peur, et ne tremble pas, et il ne recule point en face de l'épée.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Sur lui retentit le carquois, la lance étincelante et le javelot.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
De son pas il dévore le terrain qui s'émeut et tremble; il ne se contient plus au son de la trompette;
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
à l'ouïe de la trompette il dit: En avant! De loin il pressent la bataille, la clameur des chefs, et le cri de guerre.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Est-ce par un effet de ton intelligence que l'épervier prend son vol, et déployant ses ailes gagne le Midi?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Est-ce à ton ordre que l'aigle s'élève, et va placer son aire sur les hauteurs?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Il habite les rochers, et se loge sur les cîmes des rochers, le sommet des montagnes;
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
de là il épie sa proie, et ses yeux voient au loin,
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
et ses petits sucent le sang, et, là où sont des cadavres, il se trouve.
