Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Connais-tu le temps où enfantent les chamois des roches? Le temps où les biches mettent bas, l’as-tu observé?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Peux-tu compter les mois de leur grossesse? Sais-tu l’heure de leur délivrance?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
Elles s’accroupissent, émettent leur portée et se débarrassent de leurs douleurs.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Leurs petits gagnent en force, grandissent en plein air, ils partent et ne reviennent plus vers elles.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Qui a lâché l’onagre en liberté? Qui a dénoué les liens de l’âne sauvage,
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
à qui j’ai assigné le désert pour demeure et les plaines salées pour habitation?
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Il se rit du tumulte de la cité, il n’entend pas les cris d’un maître.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
Il explore les montagnes pour trouver son pâturage et se met en quête, de n’importe quelle verdure.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Le buffle consent-il à te servir? Passera-t-il la nuit à ton râtelier?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
L’Attacheras-tu au sillon par une corde, ou ira-t-il hersant les vallées derrière toi?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Te fieras-tu à lui, parce que grande est sa force? Lui abandonneras-tu le soin de ton travail?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Compteras-tu sur lui pour rentrer ton grain, pour recueillir le produit de ton aire?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
L’Autruche bat joyeusement des ailes: si seulement ses ailes et ses plumes étaient tendrement fidèles!
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Car elle abandonne ses œufs à la terre et les laisse chauffer sur le sable,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
oubliant qu’un pied peut les fouler et la bête des champs les écraser.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Elle est dure pour ses petits, comme s’ils lui étaient étrangers: sa peine aura été en pure perte, et elle n’en a pas de regret.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
C’Est que Dieu lui a refusé la sagesse et ne lui a pas départi de l’intelligence.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Mais quand elle se dresse pour prendre son élan, elle défie chevaux et cavaliers.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Est-ce toi qui donnes la vigueur au cheval, qui garnis son cou d’une crinière flottante?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Est-ce toi qui le fais bondir comme la sauterelle? L’Éclat de son ébrouement inspire l’effroi.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Il creuse le sol et, tout joyeux de sa force, il s’élance vers la mêlée.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Il se rit de la crainte, il ne tremble ni ne recule devant l’épée.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Sur son dos résonnent le carquois, la lance étincelante et le javelot.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
D’Impatience et de colère, il dévore l’espace; il ne se possède plus lorsque sonne le clairon.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Au coup de trompette, il dit: "Ah!" Et de loin il flaire la bataille, la voix tonnante des chefs et les cris des combattants.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Est-ce par un effet de ton intelligence que l’épervier prend son essor et déploie ses ailes vers le Midi?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Est-ce par ton ordre que l’aigle s’élève et va nicher dans les hauteurs?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Il fait du rocher sa demeure et se gîte sur la dent des montagnes et les pics escarpés.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
De là il guette la proie ses regards portent au loin.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Ses aiglons se gorgent de sang partout où il y a des cadavres, il est présent.
