Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Hast thou known the time of The bearing of the wild goats of the rock? The bringing forth of hinds thou dost mark!
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Thou dost number the months they fulfil? And thou hast known the time of their bringing forth!
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
They bow down, Their young ones they bring forth safely, Their pangs they cast forth.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Safe are their young ones, They grow up in the field, they have gone out, And have not returned to them.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Who hath sent forth the wild ass free? Yea, the bands of the wild ass who opened?
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Whose house I have made the wilderness, And his dwellings the barren land,
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
He doth laugh at the multitude of a city, The cries of an exactor he heareth not.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
The range of mountains [is] his pasture, And after every green thing he seeketh.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Is a Reem willing to serve thee? Doth he lodge by thy crib?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Dost thou bind a Reem in a furrow [with] his thick band? Doth he harrow valleys after thee?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Dost thou trust in him because great [is] his power? And dost thou leave unto him thy labour?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Dost thou trust in him That he doth bring back thy seed? And [to] thy threshing-floor doth gather [it]?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
The wing of the rattling ones exulteth, Whether the pinion of the ostrich or hawk.
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
For she leaveth on the earth her eggs, And on the dust she doth warm them,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
And she forgetteth that a foot may press it, And a beast of the field tread it down.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Her young ones it hath hardened without her, In vain [is] her labour without fear.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
For God hath caused her to forget wisdom, And He hath not given a portion To her in understanding:
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
At the time on high she lifteth herself up, She laugheth at the horse and at his rider.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Dost thou give to the horse might? Dost thou clothe his neck [with] a mane?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Dost thou cause him to rush as a locust? The majesty of his snorting [is] terrible.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
They dig in a valley, and he rejoiceth in power, He goeth forth to meet the armour.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
He laugheth at fear, and is not affrighted, And he turneth not back from the face of the sword.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Against him rattle doth quiver, The flame of a spear, and a halbert.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
With trembling and rage he swalloweth the ground, And remaineth not stedfast Because of the sound of a trumpet.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Among the trumpets he saith, Aha, And from afar he doth smell battle, Roaring of princes and shouting.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
By thine understanding flieth a hawk? Spreadeth he his wings to the south?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
At thy command goeth an eagle up high? Or lifteth he up his nest?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
A rock he doth inhabit, Yea, he lodgeth on the tooth of a rock, and fortress.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
From thence he hath sought food, To a far off place his eyes look attentively,
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
And his brood gulp up blood, And where the pierced [are] — there [is] he!
