Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Knowest thou the time when the wild goats of the rock bring forth? or canst thou mark when the hinds do calve?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Canst thou number the months that they fulfil? or knowest thou the time when they bring forth?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
They bow themselves, they bring forth their young ones, they cast out their sorrows.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Their young ones are become strong, they grow strong with grain; they go forth, and return not to them.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Who hath sent out the wild donkey free? or who hath loosed the bands of the wild donkey?
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Whose house I have made the wilderness, and the barren land his dwellings.
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
He scorneth the multitude of the city, neither regardeth he the crying of the driver.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
The range of the mountains is his pasture, and he searcheth after every green thing.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Will the unicorn be willing to serve thee, or abide by thy crib?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Canst thou bind the unicorn with his band in the furrow? or will he harrow the valleys after thee?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Wilt thou trust him, because his strength is great? or wilt thou leave thy labour to him?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Wilt thou believe him, that he will bring home thy seed, and gather it into thy barn?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
Gavest thou the goodly wings to the peacocks? or wings and feathers to the ostrich?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Which leaveth her eggs in the earth, and warmeth them in the dust,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
And forgetteth that the foot may crush them, or that the wild beast may break them.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
She is hardened against her young ones, as though they were not hers: her labour is in vain without fear;
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Because God hath withheld wisdom from her, neither hath he imparted to her understanding.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
When she lifteth herself on high, she scorneth the horse and his rider.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Hast thou given the horse strength? hast thou clothed his neck with thunder?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Canst thou make him afraid as a grasshopper? the glory of his nostrils is terrible.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
He paweth in the valley, and rejoiceth in his strength: he goeth on to meet the armed men.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
He mocketh at fear, and is not dismayed; neither turneth he back from the sword.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
The quiver rattleth against him, the glittering spear and the shield.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
He swalloweth the ground with fierceness and rage: neither believeth he that it is the sound of the trumpet.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
He saith among the trumpets, Ha, ha; and he smelleth the battle afar off, the thunder of the captains, and the shouting.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Doth the hawk fly by thy wisdom, and stretch her wings toward the south?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Doth the eagle mount up at thy command, and make her nest on high?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
She dwelleth and abideth on the rock, upon the crag of the rock, and the strong place.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
From there she seeketh the prey, and her eyes behold afar off.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Her young ones also suck up blood: and where the slain are, there is she.
