Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Knowest thou the season when the Wild Goats of the crags beget? The bringing forth of the hinds, canst thou observe?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Canst thou count the months they fulfil? Or knowest thou the time when they give birth?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
They kneel down, their young, they bring forth; their pains, they throw off;
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Their young become strong, they grow up in the open field, they go out, and return not unto them.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Who hath sent forth the Wild Ass free? And, the bands of the swift-runner, who hath loosed?
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Whose house I have made the waste plain, and his dwellings, the land of salt:
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
He laugheth at the throng of the city, The shoutings of the driver, he heareth not;
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
He espieth the mountains, his pasture-ground, and, after every green thing, maketh search.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Will the Wild-Ox be pleased to be thy servant? or lodge for the night by thy crib?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Canst thou bind the wild-ox, so that—with the ridge—shall run his cord? Or will he harrow the furrows after thee?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Wilt thou trust in him, because of the greatness of his strength? Wilt thou leave unto him thy toil?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Wilt thou put faith in him, that he will bring back thy seed? and that, corn for thy threshing-floor, he will gather?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
The wing of the Ostrich that waveth itself joyfully, Is it the pinion of lovingkindness or the plumage?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
For she leaveth—to the earth—her eggs, and, on the dust, she letteth them be warmed;
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
And hath forgotten, that, a foot, may crush them, —or, the wild beast, tread on them!
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Dealing hardly with her young, as none-of-hers, In vain, her labour, without dread.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
For GOD hath suffered her to forget wisdom, and given her no share in understanding.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
What time, on high, she vibrateth her wings, she laugheth at the horse and his rider.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Couldst thou give—to the Horse—strength? Couldst thou clothe his neck with the quivering mane?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Couldst thou cause him to leap like a locust? The majesty of his snort, is a terror!
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
He diggeth into the plain, and rejoiceth in vigour, he goeth forth to meet armour;
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
He laugheth at dread, and is not dismayed, neither turneth he back, from the face of the sword;
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Against him, whiz [the arrows of] the quiver, the flashing head of spear and javelin;
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
With stamping and rage, he drinketh up the ground, —he will not stand still when the horn soundeth;
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
As oft as the horn soundeth, he saith, Aha! And, from afar, he scenteth the battle, —the thunder of commanders and the war-cry.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Is it, by thine understanding, that the Bird of Passage betaketh him to his pinions? spreadeth out his wings to the south?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Or, at thy bidding, that the Eagle mounteth, and that he setteth on high his nest?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
The crag, he inhabiteth, and so lodgeth himself, on the tooth of the crag, and high fort;
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
From thence, he searcheth out food, far away, his eyes do pierce;
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
And, his young brood, suck up blood, and, where the slain are, there, is he.
