Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Knowest thou the time when the wild goats of the rock bring forth? Or canst thou observe when the hinds are in labor?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Canst thou number the months they fulfill, And know the season when they bring forth?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
They bow themselves; they bring forth their young; They cast forth their pains.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Their young ones are strong; they grow up in the fields; They go away, and return not to them.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Who hath sent forth the wild ass free? Who hath loosed the bands of the wild ass,
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
To whom I have given the wilderness for his house, And the barren land for his dwelling-place?
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
He scorneth the tumult of the city, And heedeth not the shouting of the driver;
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
The range of the mountains is his pasture; He seeketh after every green thing,
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Will the wild-ox consent to serve thee? Will he pass the night at thy crib?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Canst thou bind the wild-ox with the harness to the furrow? Or will he harrow the valleys after thee?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Wilt thou rely upon him because his strength is great, And commit to him thy labor?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Wilt thou trust him to bring home thy grain, And gather in thy harvest?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
The wing of the ostrich moveth joyfully; But is it with loving pinion and feathers?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Nay, she layeth her eggs on the ground; She warmeth them in the dust,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
And forgetteth that the foot may crush them, And that the wild beast may break them.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
She is cruel to her young, as if they were not hers; Her labor is in vain, yet she feareth not;
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Because God hath denied her wisdom, And hath not given her understanding.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Yet when she lasheth herself up on high, She laugheth at the horse and his rider.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Hast thou given the horse strength? Hast thou clothed his neck with his trembling mane?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Hast thou taught him to bound like the locust? How majestic his snorting! how terrible!
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
He paweth in the valley; he exulteth in his strength, And rusheth into the midst of arms.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
He laugheth at fear; he trembleth not, And turneth not back from the sword.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Against him rattle the quiver, The flaming spear, and the lance.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
With rage and fury he devoureth the ground; He will not believe that the trumpet soundeth.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
At every blast of the trumpet, he saith, Aha! And snuffeth the battle afar off, —The thunder of the captains, and the war-shout.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Is it by thy wisdom that the hawk flieth, And spreadeth his wings toward the south?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Doth the eagle soar at thy command, And build his nest on high?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
He dwelleth and lodgeth upon the rock, Upon the peak of the rock, and the stronghold.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
From thence he spieth out prey; His eyes discern it from afar.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
His young ones suck up blood; And where the slain are, there is he.
