Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
"Do you know the time when the mountain goats give birth? Do you watch when the doe bears fawns?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Can you number the months that they fulfill? Or do you know the time when they give birth?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
They bow themselves, they bring forth their young, they end their labor pains.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Their young ones become strong. They grow up in the open field. They go forth, and do not return again.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
"Who has set the wild donkey free? Or who has loosened the bonds of the swift donkey,
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Whose home I have made the wilderness, and the salt land his dwelling place?
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
He scorns the tumult of the city, neither does he hear the shouting of the driver.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
The range of the mountains is his pasture, He searches after every green thing.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
"Will the wild ox be content to serve you? Or will he stay by your feeding trough?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Can you hold the wild ox in the furrow with his harness? Or will he till the valleys after you?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Will you trust him, because his strength is great? Or will you leave to him your labor?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Will you have faith in him, that he will bring in your grain, and gather it to your threshing floor?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
"The wings of the ostrich wave proudly; but are they the feathers and plumage of love?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
For she leaves her eggs on the earth, warms them in the dust,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
and forgets that the foot may crush them, or that the wild animal may trample them.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
She deals harshly with her young ones, as if they were not hers. Though her labor is in vain, she is without fear,
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
because God has deprived her of wisdom, neither has he imparted to her understanding.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
When she lifts up herself on high, she scorns the horse and his rider.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
"Have you given the horse might? Have you clothed his neck with a quivering mane?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Have you made him to leap as a locust? The glory of his snorting is awesome.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
He paws in the valley, and rejoices in his strength. He goes out to meet the armed men.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
He mocks at fear, and is not dismayed, neither does he turn back from the sword.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
The quiver rattles against him, the flashing spear and the javelin.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
He eats up the ground with fierceness and rage, neither does he stand still at the sound of the trumpet.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
As often as the trumpet sounds he snorts, 'Aha.' He smells the battle afar off, the thunder of the captains, and the shouting.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
"Is it by your wisdom that the hawk soars, and stretches her wings toward the south?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Is it at your command that the eagle mounts up, and makes his nest on high?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
On the cliff he dwells, and makes his home, on the point of the cliff, and the stronghold.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
From there he spies out the prey. His eyes see it afar off.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
His young ones also suck up blood. Where the slain are, there he is."
