Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
“Have you known the time of The bearing of the wild goats of the rock? Do you mark the bringing forth of does?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Do you number the months they fulfill? And have you known the time of their bringing forth?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
They bow down, They bring forth their young ones safely, They cast forth their pangs.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Their young ones are safe, They grow up in the field, they have gone out, And have not returned to them.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Who has sent forth the wild donkey free? Indeed, who opened the bands of the wild donkey?
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Whose house I have made the wilderness, And his dwellings the barren land,
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
He laughs at the multitude of a city, He does not hear the cries of an exactor.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
The range of mountains [is] his pasture, And he seeks after every green thing.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Is a wild ox willing to serve you? Does he lodge by your crib?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Do you bind a wild ox in a furrow [with] his thick band? Does he harrow valleys after you?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Do you trust in him because his power [is] great? And do you leave your labor to him?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Do you trust in him That he brings back your seed, And gathers [it to] your threshing-floor?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
[The] wing of the crying ostriches exults, but as a pinion and feather of a stork?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
For she leaves her eggs on the earth, And she warms them on the dust,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
And she forgets that a foot may press it, And a beast of the field treads it down.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
It has hardened her young ones without her, Her labor [is] in vain, without fear.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
For God has caused her to forget wisdom, And He has not given a portion To her in understanding;
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
At the time she lifts herself up on high, She laughs at the horse and his rider.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Do you give might to the horse? Do you clothe his neck [with] a mane?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Do you cause him to rush as a locust? The splendor of his snorting [is] terrible.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
They dig in a valley, and he rejoices in power, He goes forth to meet the armor.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
He laughs at fear, and is not frightened, And he does not turn back from the face of the sword.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Quiver rattles against him, The flame of a spear, and a javelin.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
He swallows the ground with trembling and rage, And does not remain steadfast Because of the sound of a horn.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Among the horns he says, Aha, And from afar he smells battle, Roaring of princes and shouting.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
By your understanding does a hawk fly? Does he spread his wings to the south?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
At your command does an eagle go up high? Or lift up his nest?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
He inhabits a rock, Indeed, he lodges on the tooth of a rock, and fortress.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
From there he has sought food, His eyes look attentively to a far-off place,
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
And his brood sucks up blood, And where the pierced [are]—there [is] he!”
