Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Know you the time when the wild goats of the rock bring forth? or can you mark when the hinds do calve?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Can you number the months that they fulfill? or know you the time when they bring forth?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
They bow themselves, they bring forth their young ones, they cast out their sorrows.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Their young ones are in good looking, they grow up with corn; they go forth, and return not unto them.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Who has sent out the wild ass free? or who has loosed the bands of the wild ass?
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Whose house I have made the wilderness, and the barren land his dwellings.
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
He scorns the multitude of the city, neither regards he the crying of the driver.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
The range of the mountains is his pasture, and he searches after every green thing.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Will the unicorn (ox) be willing to serve you, or abide by your crib?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Can you bind the unicorn (ox) with his band in the furrow? or will he harrow the valleys after you?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Will you trust him, because his strength is great? or will you leave your labour to him?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Will you believe him, that he will bring home your seed, and gather it into your barn?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
Gave you the goodly wings unto the peacocks? or wings and feathers unto the ostrich?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Which left her eggs in the earth, and warms them in dust,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
And forgets that the foot may crush them, or that the wild beast may break them.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
She is hardened against her young ones, as though they were not her's: her labour is in vain without fear;
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Because God has deprived her of wisdom, neither has he imparted to her understanding.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
What time she lifts up herself on high, she scorns the horse and his rider.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Have you given the horse strength? have you clothed his neck with thunder?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Can you make him afraid as a grasshopper? the glory of his nostrils is terrible.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
He paws in the valley, and rejoices in his strength: he goes on to meet the armed men.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
He mocks at fear, and is not affrighted; neither turns he back from the sword.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
The quiver rattles against him, the glittering spear and the shield.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
He swallows the ground with fierceness and rage: neither believes he that it is the sound of the trumpet.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
He says among the trumpets, Ha, ha; and he smells the battle far off, the thunder of the captains, and the shouting.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Does the hawk fly by your wisdom, and stretch her wings toward the south?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Does the eagle mount up at your command, and make her nest on high?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
She dwells and abides on the rock, upon the crag of the rock, and the strong place.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
From thence she seeks the prey, and her eyes behold far off.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Her young ones also suck up blood: and where the slain are, there is she.
