Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Knowest thou the time when the wild goats of the rock bring forth? dost thou mark the calving of the hinds?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Dost thou number the months that they fulfil? and knowest thou the time when they bring forth?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
They bow themselves, they give birth to their young ones, they cast out their pains;
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Their young ones become strong, they grow up in the open field, they go forth, and return not unto them.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Who hath sent out the wild ass free? and who hath loosed the bands of the onager,
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Whose house I made the wilderness, and the salt plain his dwellings?
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
He laugheth at the tumult of the city, and heareth not the shouts of the driver;
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
The range of the mountains is his pasture, and he searcheth after every green thing.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Will the buffalo be willing to serve thee, or will he lodge by thy crib?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Canst thou bind the buffalo with his cord in the furrow? or will he harrow the valleys after thee?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Wilt thou put confidence in him, because his strength is great? and wilt thou leave thy labour to him?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Wilt thou trust him to bring home thy seed, and gather it into thy threshing-floor?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
The wing of the ostrich beats joyously — But is it the stork's pinion and plumage?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
For she leaveth her eggs to the earth, and warmeth them in the dust,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
And forgetteth that the foot may crush them, or that the beast of the field may trample them.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
She is hardened against her young ones, as though they were not hers; her labour is in vain, without her concern.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
For God hath deprived her of wisdom, and hath not furnished her with understanding.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
What time she lasheth herself on high, she scorneth the horse and his rider.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Hast thou given strength to the horse? hast thou clothed his neck with the quivering mane?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Dost thou make him to leap as a locust? His majestic snorting is terrible.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
He paweth in the valley, and rejoiceth in [his] strength; he goeth forth to meet the armed host.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
He laugheth at fear, and is not affrighted; neither turneth he back from before the sword.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
The quiver rattleth upon him, the glittering spear and the javelin.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
He swalloweth the ground with fierceness and rage, and cannot contain himself at the sound of the trumpet:
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
At the noise of the trumpets he saith, Aha! and he smelleth the battle afar off, the thunder of the captains, and the shouting.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Doth the hawk fly by thine intelligence, [and] stretch his wings toward the south?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Doth the eagle mount up at thy command, and make his nest on high?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
He inhabiteth the rock and maketh his dwelling on the point of the cliff, and the fastness:
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
From thence he spieth out the prey, his eyes look into the distance;
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
And his young ones suck up blood; and where the slain are, there is he.
