Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
“Do you know when mountain goats give birth? Have you watched the doe bear her fawn?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Can you count the months they are pregnant? Do you know the time they give birth?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
They crouch down and bring forth their young; they deliver their newborn.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Their young ones thrive and grow up in the open field; they leave and do not return.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Who set the wild donkey free? Who released the swift donkey from the harness?
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
I made the wilderness his home and the salt flats his dwelling.
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
He scorns the tumult of the city and never hears the shouts of a driver.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
He roams the mountains for pasture, searching for any green thing.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Will the wild ox consent to serve you? Will he stay by your manger at night?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Can you hold him to the furrow with a harness? Will he plow the valleys behind you?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Can you rely on his great strength? Will you leave your hard work to him?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Can you trust him to bring in your grain and gather it to your threshing floor?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
The wings of the ostrich flap joyfully, but cannot match the pinions and feathers of the stork.
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
For she leaves her eggs on the ground and lets them warm in the sand.
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
She forgets that a foot may crush them, or a wild animal may trample them.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
She treats her young harshly, as if not her own, with no concern that her labor was in vain.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
For God has deprived her of wisdom; He has not endowed her with understanding.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Yet when she proudly spreads her wings, she laughs at the horse and its rider.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Do you give strength to the horse or adorn his neck with a mane?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Do you make him leap like a locust, striking terror with his proud snorting?
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
He paws in the valley and rejoices in his strength; he charges into battle.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
He laughs at fear, frightened of nothing; he does not turn back from the sword.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
A quiver rattles at his side, along with a flashing spear and lance.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
Trembling with excitement, he devours the distance; he cannot stand still when the ram’s horn sounds.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
At the blast of the horn, he snorts with fervor. He catches the scent of battle from afar— the shouts of captains and the cry of war.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Does the hawk take flight by your understanding and spread his wings toward the south?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Does the eagle soar at your command and make his nest on high?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
He dwells on a cliff and lodges there; his stronghold is on a rocky crag.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
From there he spies out food; his eyes see it from afar.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
His young ones feast on blood; and where the slain are, there he is.”
