Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Kender du Tiden, da Stengeden føder, tager du Vare paa Hindenes Veer,
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
tæller du mon deres Drægtigheds Maaneder, kender du Tiden, de føder?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
De lægger sig ned og føder og kaster Kuldet,
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Ungerne trives, gror til i det frie, løber bort og kommer ej til dem igen.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Hvem slap Vildæslet løs, hvem løste mon Steppeæslets Reb,
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
som jeg gav Ørkenen til Hjem, den salte Steppe til Bolig?
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Det ler ad Byens Larm og hører ej Driverens Skælden;
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
det ransager Bjerge, der har det sin Græsgang, det leder hvert Græsstraa op.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Er Vildoksen villig at trælle for dig, vil den staa ved din Krybbe om Natten?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Binder du Reb om dens Hals, pløjer den Furerne efter dig?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Stoler du paa dens store Kræfter; overlader du den din Høst?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Tror du, den kommer tilbage og samler din Sæd paa Loen?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
Mon Strudsens Vinge er lam, eller mangler den Dækfjer og Dun,
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
siden den betror sine Æg til Jorden og lader dem varmes i Sandet,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
tænker ej paa, at en Fod kan knuse dem, Vildtet paa Marken træde dem sønder?
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Haard ved Ungerne er den, som var de ej dens; spildt er dens Møje, det ængster den ikke.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Thi Gud lod den glemme Visdom og gav den ej Del i Indsigt.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Naar Skytterne kommer, farer den bort, den ler ad Hest og Rytter.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Giver du Hesten Styrke, klæder dens Hals med Manke
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
og lærer den Græshoppens Spring? Dens stolte Prusten indgyder Rædsel.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Den skraber muntert i Dalen, gaar Brynjen væligt i Møde;
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
den ler ad Rædselen, frygter ikke og viger ikke for Sværdet;
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Koggeret klirrer over den, Spydet og Køllen blinker;
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
den sluger Vejen med gungrende Vildskab, den tøjler sig ikke, naar Hornet lyder;
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
et Stød i Hornet, straks siger den: Huj! Den vejrer Kamp i det fjerne, Kampskrig og Førernes Raab.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Skyldes det Indsigt hos dig, at Falken svinger sig op og breder sin Vinge mod Sønden?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Skyldes det Bud fra dig, at Ørnen flyver højt og bygger sin højtsatte Rede?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Den bygger og bor paa Klipper, paa Klippens Tinde og Borg;
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
den spejder derfra efter Æde, viden om skuer dens Øjne.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Ungerne svælger i Blod; hvor Valen findes, der er den!
