Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Víš-li, kterého času rodí kamsíkové, a laň ku porodu pracující spatřil-lis?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Máš-li v počtu měsíce, kteréž vyplňují? Znáš-li, pravím, čas porodu jejich?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
Jak se kladou, plod svůj utiskají, a s bolestí ho pozbývají?
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Jak se zmocňují mladí jejich, i odchovávají picí polní, a vycházejíce, nenavracují se k nim?
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Kdo propustil zvěř, aby byla svobodná? A řemení divokého osla kdo rozvázal?
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Jemuž jsem dal pustinu místo domu jeho, a místo příbytku jeho zemi slatinnou.
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Posmívá se hluku městskému, a na křikání toho, kdož by jej honil, nic nedbá.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
To, což nachází v horách, jest pastva jeho; nebo toliko zeliny hledá.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Svolí-liž jednorožec, aby tobě sloužil, a u jeslí tvých aby nocoval?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Připřáhneš-liž provazem jednorožce k orání? Bude-liž vláčeti brázdy za tebou?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Zdaž se na něj ubezpečíš, proto že jest veliká síla jeho, a poručíš jemu svou práci?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Zdaž se jemu dověříš, že sveze semeno tvé, a na humno tvé shromáždí?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
Ty-lis dal pávům křídlo pěkné, aneb péro čápu neb pstrosu?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
A že opouští na zemi vejce svá, ačkoli je v prachu osedí,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
Nic nemysle, že by je noha potlačiti, aneb zvěř polní pošlapati mohla?
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Tak se zatvrzuje k mladým svým, jako by jich neměl; jako by neužitečná byla práce jeho, tak jest bez starosti.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Nebo nedal jemu Bůh moudrosti, aniž mu udělil rozumnosti.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Èasem svým zhůru se vznášeje, posmívá se koni i jezdci jeho.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Zdaž ty dáti můžeš koni sílu? Ty-li ozdobíš šíji jeho řehtáním?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Zdali jej zastrašíš jako kobylku? Anobrž frkání chřípí jeho strašlivé jest.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Kopá důl, a pléše v síle své, vycházeje vstříc i zbroji.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Směje se strachu, aniž se leká, aniž ustupuje zpátkem před ostrostí meče,
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Ač i toul na něm chřestí, a blyští se dřevce a kopí.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
S hřmotem a s hněvem kopá zemi, aniž pokojně stojí k zvuku trouby.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Anobrž k zvuku trouby řehce, a zdaleka cítí boj, hluk knížat a prokřikování.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Zdali podlé rozumu tvého létá jestřáb, roztahuje křídla svá na poledne?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Zdali k rozkazu tvému zhůru se vznáší orlice, a vysoko se hnízdí?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Na skále přebývá, přebývá na špičaté skále jako na hradě,
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
Odkudž hledá pokrmu, kterýž z daleka očima svýma spatřuje.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Ano i mladí její střebí krev, a kde těla mrtvá, tu i ona jest.
