Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Mon dawk e Atha ca khenae tueng hah na panue maw, Sayuk ca khenae tueng te na pâkuem thai maw.
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Thapa nâyittouh maw a vawn tie hah na panue thai maw, a khenae tueng te na panue thai maw.
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
A tabo awh teh a ca a khe, a canaw teh a pâ sak.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
A canaw hah a dam awh teh kahrawngum a roung awh. A tha ao awh.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Kahrawng e lanaw hah apinimaw a ngai patetlah a pâ sak. Kahrawng e la pennae rui apinimaw a rasu.
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Kahrawng hah apie im lah maw ka sak teh, kahrawngum hah api khosak nahanelah maw ka sak.
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Runae ka kâhmo e khopui a dudam teh, kahrekkungnaw e hramnae lawk hah noutna pouh hoeh.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
Mon teh a pawngpanae lah ao teh, hram kanaw hah a tawng awh.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Savitan ni nange thaw a tawk ngai han na maw, na saring im dawk a roe ngai han na maw.
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Savitan hah a lahuen dawk laikawk kanawknae laphu hah na thueng thai han na maw. Na hnuk lae tangkom a paten ngai han na maw.
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
A thao poung dawkvah na kâuepkhai maw. Na thaw hah ahni dawk na patue thai han na maw.
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Na cakang hah im lah a phu hane hoi, cangkatinnae koe cabong pâkhueng sak hanelah, na kâuepkhai thai maw.
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
Kalauk vâ ni a rathei hah a kâoup nalaihoi ouk a kamphuet, hatei a rathei hai a muennaw ni lungmanae a tawn maw.
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Bangkongtetpawiteh, talai dawk a tadui a ceitakhai teh, vaiphu dawk a phu a bet sak.
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
Tami ni rakkâbawng lah a coungroe thai, moithangnaw ni a kâbawng sak thai tie hah panuek hoeh toe.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
A canaw hah a ca hoeh e patetlah puenghoi a rek teh, a thaw tawk e a hrawnghrang lah ao e hah bang lahai pouk hoeh.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Bangkongtetpawiteh, Cathut ni lungangnae a lawp teh, thoumthainae hoi pathoup hoeh.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
A rasangnae koe amahoima a kâtawm toteh, marang hoi marang dawk kâcui e hah a dudam.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Marang thaonae hah na poe e na maw, a lahuen dawk khoparit hoi na pathoup boimaw.
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Samtong patetlah na pakhi thai maw, ahnie hnawng dawk hoi kacaie lawk teh taki a tho.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Tanghling hah a khok hoi a kaphai teh, a thaonae dawkvah a nawm, tarankâtuknae puengcang thung vah karang poung lah a yawng.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Takithopoung e hah a panuikhai teh, lungpuennae awm boihoeh. Hoehpawiteh, tahloi taki hoi ban boihoeh.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
A lathueng vah palabom hah poe a kâroe teh, pala hoi tahroe hah poe a kâhlai.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
Takitho e hoi lungkhuek nah laihoi, mongka lawk ni hai kacakcalah kangdout sak thai hoeh.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Mongka lawk a cai torei teh, awhaw! telah a ti. Taran kâtuknae hah ahlanae koehoi a hmui lah a thai. Kahrawikungnaw a hramnae lawk hoi târuetâho lawk a thai.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Cangkhainae lahoi mataw ni a rathei a kadai teh, akalah a kamleng thai maw.
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Karasangpoung lah a kamleng teh, karasangpoung lah tabu a tuk e hah, nang ni kâ na poe e namaw.
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Lungha dawk kho a sak teh, karasang e lungha kânguenae rapanim koe ouk a roe.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
Haw hoi a ca hane hah a tuet teh, a mit ni ahla poungnae koe e hai a hmu thai.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
A canaw ni thi ouk a du awh teh, kadout e moikong onae pueng koe ao awh.
