Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Thaelpang kah sathai a piil tue na ming tih sayuk a rhai na dawn a?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Hla a cup la na tae tih a piil tue na ming a?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
A ca rhoek loh a koisu uh tih a huel daengah a bungtloh loh a hlah.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
A ca a man uh te cangpai neh rhoeng tih a caeh uh phoeiah tah amih taengla mael uh pawh.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Sayalh la kohong marhang aka hlah te unim? Laak lueng kah kuelrhui aka hlam te unim?
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
A im te kolken la, a dungtlungim te lungkaehlai la ka khueh.
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Khorha kah hlangping te a lawn tih aka tueihno kah pang ol hnatun pawh.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
A luemnah tlang te a cawt tih sulhing boeih te a yoep.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Cung loh nang taengah a thohtat hamla a huem vetih na kongduk dongah rhaeh aya?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Cung te a rhuivaeh kong ah na pael vetih nang hnukah tuikol te a thoe aya?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
A thadueng a len dongah a soah na pangtung vetih na thaphu te a taengah na hnoo aya?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Na cangti te a khuen, a khuen vetih na cangtilhmuen a coi ni tila te te na tangnah a?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
Kalaukva kah phae loh yoka cakhaw bungrho phaemul neh a dii aih nim.
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
A duei te diklai dongah a hnoo tih laipi khuiah a awp.
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
A kho loh a hep te a hnilh tih kohong mulhing long khaw te te a til.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
A ca rhoek te amah kah pawt bangla a hit sak tih a poeyoek la a thaphu te birhihnah pawh.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Pathen loh anih te cueihnah a hnilh sak tih a taengah yakmingnah tael pah pawh.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Hmuensang la a phuel uh tue vaegah tah marhang neh a sokah aka ngol te a nueih thil.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Marhang taengah thayung thamal na paek a? A rhawn te a hnoo neh na thing pah a?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Anih te kaisih bangla na pet sak a? A phit vaengkah mueithennah khaw mueirhih la poeh.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Tuikol te a phuet uh vaengah thadueng neh a ngaingaih lungpok haica doe hamla pawk.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Rhihnah te a nueih thil tih a rhihyawp pawt dongah cunghang ha lamloh a mael moenih.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
A taengah liva a khoek tih caai neh soe kaw hmaihluei la om.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
Hinghuen neh khoponah neh diklai a coih tih tuki ol te tangnah pawh.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Tuki te a rhoeh la, “Ahuei,” a ti nah tih caemtloek vaengkah mangpa khohum neh tamlung te a hla lamloh a huep.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Nang kah yakmingnah dongah nim mutlo loh a phae a phuel tih a ding, a phae te tuithim la a phuel?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Nang kah ka dongah atha te sang hang tih a bu a pomsang a?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Thaelpang ah kho a sak tih thaelpang hmuisum neh rhalvong ah khaw rhaeh ta.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
Te lamloh caak a thaih tih a hla lamkah te a mik loh a paelki.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Te vaengah a vapuel, a vapuel loh thii a caep uh tih rhok om nah ah hnap om,” a ti nah.
