Йов 38
1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
Og Herren svarte Job ut av et stormvær og sa:
2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
Hvem er han som formørker mitt råd med ord uten forstand?
3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,
Nuvel, omgjord dine lender som en mann! Så vil jeg spørre dig, og du skal lære mig.
4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
Hvor var du da jeg grunnfestet jorden? Si frem hvis du vet det!
5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
Hvem fastsatte vel dens mål? Vet du det? Eller hvem spente målesnor ut over den?
6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
Hvor blev dens støtter rammet ned, eller hvem la dens hjørnesten,
7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?
mens alle morgenstjerner jublet, og alle Guds sønner ropte av fryd?
8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
Og hvem lukket for havet med dører, da det brøt frem og gikk ut av mors liv,
9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
da jeg gjorde skyer til dets klædebon og skodde til dets svøp
10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
og merket av en grense for det og satte bom og dører
11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
og sa: Hit skal du komme og ikke lenger, her skal dine stolte bølger legge sig?
12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
Har du i dine dager befalt morgenen å bryte frem, har du vist morgenrøden dens sted,
13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
forat den skulde gripe fatt i jordens ender, og de ugudelige rystes bort fra den?
14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
Jorden tar da form likesom ler under seglet, og tingene treder frem som et klædebon,
15 А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
og de ugudelige unddras sitt lys, og den løftede arm knuses.
16 Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
Er du kommet til havets kilder, og har du vandret på dypets bunn?
17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
Har dødens porter vist sig for dig, og har du sett dødsskyggens porter?
18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
Har du sett ut over jordens vidder? Si frem dersom du kjenner alt dette!
19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
Hvor er veien dit hvor lyset bor? Og mørket - hvor er dets sted,
20 За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
så du kunde hente det frem til dets område, så du kjente stiene til dets hus?
21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
Du vet det vel; dengang blev du jo født, og dine dagers tall er stort.
22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
Er du kommet til forrådskammerne for sneen, og har du sett forrådshusene for haglet,
23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
som jeg har opspart til trengselens tid, til kampens og krigens dag?
24 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
Hvad vei følger lyset når det deler sig, og østenvinden når den spreder sig over jorden?
25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,
Hvem har åpnet renner for regnskyllet og vei for lynstrålen
26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
for å la det regne over et øde land, over en ørken hvor intet menneske bor,
27 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?
for å mette ørk og øde og få gressbunnen til å gro?
28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
Har regnet nogen far? Eller hvem har avlet duggens dråper?
29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?
Av hvis liv er vel isen gått frem, og himmelens rim - hvem fødte det?
30 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
Vannet blir hårdt som sten, og havets overflate stivner.
31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
Kan du knytte Syvstjernens bånd, eller kan du løse Orions lenker?
32 Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?
Kan du føre Dyrekretsens stjernebilleder frem i rette tid, og Bjørnen med dens unger - kan du styre deres gang?
33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
Kjenner du himmelens lover? Fastsetter du dens herredømme over jorden?
34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
Kan din røst nå op til skyen, så en flom av vann dekker dig?
35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
Kan du sende ut lynene, så de farer avsted, så de sier til dig: Se, her er vi?
36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
Hvem har lagt visdom i de mørke skyer, eller hvem har lagt forstand i luftsynet?
37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
Hvem teller skyene med visdom, og himmelens vannsekker - hvem heller vannet ut av dem,
38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
når støvet flyter sammen til en fast masse, og jordklumpene henger fast ved hverandre?
39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
Jager du rov for løvinnen, og metter du de grådige ungløver,
40 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?
når de dukker sig ned i sine huler og ligger på lur i krattet?
41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
Hvem lar ravnen finne sin mat, når dens unger skriker til Gud og farer hit og dit uten føde?
