Йов 38
1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
Respondens autem Dominus Iob de turbine, dixit:
2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
Quis est iste involvens sententias sermonibus imperitis?
3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,
Accinge sicut vir lumbos tuos: interrogabo te, et responde mihi.
4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
Ubi eras quando ponebam fundamenta terrae? indica mihi si habes intelligentiam.
5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
Quis posuit mensuras eius, si nosti? vel quis tetendit super eam lineam?
6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
Super quo bases illius solidatae sunt? aut quis demisit lapidem angularem eius,
7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?
Cum me laudarent simul astra matutina, et iubilarent omnes filii Dei?
8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
Quis conclusit ostiis mare, quando erumpebat quasi de vulva procedens:
9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
Cum ponerem nubem vestimentum eius, et caligine illud quasi pannis infantiae obvolverem?
10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
Circumdedi illud terminis meis, et posui vectem, et ostia:
11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
Et dixi: Usque huc venies, et non procedes amplius, et hic confringes tumentes fluctus tuos.
12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
Numquid post ortum tuum praecepisti diluculo, et ostendisti aurorae locum suum?
13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
Et tenuisti concutiens extrema terrae, et excussisti impios ex ea?
14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
Restituetur ut lutum signaculum, et stabit sicut vestimentum:
15 А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
Auferetur ab impiis lux sua, et brachium excelsum confringetur.
16 Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
Numquid ingressus es profunda maris, et in novissimis abyssi deambulasti?
17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
Numquid apertae sunt tibi portae mortis, et ostia tenebrosa vidisti?
18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
Numquid considerasti latitudinem terrae? indica mihi, si nosti, omnia,
19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
In qua via lux habitet, et tenebrarum quis locus sit:
20 За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
Ut ducas unumquodque ad terminos suos, et intelligas semitas domus eius.
21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
Sciebas tunc quod nasciturus esses? et numerum dierum tuorum noveras?
22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
Numquid ingressus es thesauros nivis, aut thesauros grandinis aspexisti,
23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
Quae praeparavi in tempus hostis, in diem pugnae et belli?
24 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
Per quam viam spargitur lux, dividitur aestus super terram?
25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,
Quis dedit vehementissimo imbri cursum, et viam sonantis tonitrui,
26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
Ut plueret super terram absque homine in deserto, ubi nullus mortalium commoratur,
27 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?
Ut impleret inviam et desolatam, et produceret herbas virentes?
28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
Quis est pluviae pater? vel quis genuit stillas roris?
29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?
De cuius utero egressa est glacies? et gelu de caelo quis genuit?
30 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
In similitudinem lapidis aquae durantur, et superficies abyssi constringitur.
31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
Numquid coniungere valebis micantes stellas Pleiadas, aut gyrum Arcturi poteris dissipare?
32 Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?
Numquid producis Luciferum in tempore suo, et Vesperum super filios terrae consurgere facis?
33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
Numquid nosti ordinem caeli, et pones rationem eius in terra?
34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
Numquid elevabis in nebula vocem tuam, et impetus aquarum operiet te?
35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
Numquid mittes fulgura, et ibunt, et revertentia dicent tibi: Adsumus?
36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
Quis posuit in visceribus hominis sapientiam? vel quis dedit gallo intelligentiam?
37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
Quis enarrabit caelorum rationem, et concentum caeli quis dormire faciet?
38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
Quando fundebatur pulvis in terra, et glebae compingebantur?
39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
Numquid capies leaenae praedam, et animam catulorum eius implebis,
40 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?
Quando cubant in antris, et in specubus insidiantur?
41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
Quis praeparat corvo escam suam, quando pulli eius clamant ad eum, vagientes, eo quod non habeant cibos?
