Йов 38

1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

μετὰ δὲ τὸ παύσασθαι Ελιουν τῆς λέξεως εἶπεν ὁ κύριος τῷ Ιωβ διὰ λαίλαπος καὶ νεφῶν

2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?

τίς οὗτος ὁ κρύπτων με βουλήν συνέχων δὲ ῥήματα ἐν καρδίᾳ ἐμὲ δὲ οἴεται κρύπτειν

3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,

ζῶσαι ὥσπερ ἀνὴρ τὴν ὀσφύν σου ἐρωτήσω δέ σε σὺ δέ μοι ἀποκρίθητι

4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

ποῦ ἦς ἐν τῷ θεμελιοῦν με τὴν γῆν ἀπάγγειλον δέ μοι εἰ ἐπίστῃ σύνεσιν

5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?

τίς ἔθετο τὰ μέτρα αὐτῆς εἰ οἶδας ἢ τίς ὁ ἐπαγαγὼν σπαρτίον ἐπ’ αὐτῆς

6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

ἐπὶ τίνος οἱ κρίκοι αὐτῆς πεπήγασιν τίς δέ ἐστιν ὁ βαλὼν λίθον γωνιαῖον ἐπ’ αὐτῆς

7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?

ὅτε ἐγενήθησαν ἄστρα ᾔνεσάν με φωνῇ μεγάλῃ πάντες ἄγγελοί μου

8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

ἔφραξα δὲ θάλασσαν πύλαις ὅτε ἐμαίμασσεν ἐκ κοιλίας μητρὸς αὐτῆς ἐκπορευομένη

9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

ἐθέμην δὲ αὐτῇ νέφος ἀμφίασιν ὁμίχλῃ δὲ αὐτὴν ἐσπαργάνωσα

10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

ἐθέμην δὲ αὐτῇ ὅρια περιθεὶς κλεῖθρα καὶ πύλας

11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

εἶπα δὲ αὐτῇ μέχρι τούτου ἐλεύσῃ καὶ οὐχ ὑπερβήσῃ ἀλλ’ ἐν σεαυτῇ συντριβήσεταί σου τὰ κύματα

12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

ἦ ἐπὶ σοῦ συντέταχα φέγγος πρωινόν ἑωσφόρος δὲ εἶδεν τὴν ἑαυτοῦ τάξιν

13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

ἐπιλαβέσθαι πτερύγων γῆς ἐκτινάξαι ἀσεβεῖς ἐξ αὐτῆς

14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,

ἦ σὺ λαβὼν γῆν πηλὸν ἔπλασας ζῷον καὶ λαλητὸν αὐτὸν ἔθου ἐπὶ γῆς

15 А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

ἀφεῖλας δὲ ἀπὸ ἀσεβῶν τὸ φῶς βραχίονα δὲ ὑπερηφάνων συνέτριψας

16 Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

ἦλθες δὲ ἐπὶ πηγὴν θαλάσσης ἐν δὲ ἴχνεσιν ἀβύσσου περιεπάτησας

17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

ἀνοίγονται δέ σοι φόβῳ πύλαι θανάτου πυλωροὶ δὲ ᾅδου ἰδόντες σε ἔπτηξαν

18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

νενουθέτησαι δὲ τὸ εὖρος τῆς ὑπ’ οὐρανόν ἀνάγγειλον δή μοι πόση τίς ἐστιν

19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

ποίᾳ δὲ γῇ αὐλίζεται τὸ φῶς σκότους δὲ ποῖος ὁ τόπος

20 За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

εἰ ἀγάγοις με εἰς ὅρια αὐτῶν εἰ δὲ καὶ ἐπίστασαι τρίβους αὐτῶν

21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

οἶδα ἄρα ὅτι τότε γεγέννησαι ἀριθμὸς δὲ ἐτῶν σου πολύς

22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

ἦλθες δὲ ἐπὶ θησαυροὺς χιόνος θησαυροὺς δὲ χαλάζης ἑόρακας

23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

ἀπόκειται δέ σοι εἰς ὥραν ἐχθρῶν εἰς ἡμέραν πολέμου καὶ μάχης

24 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

πόθεν δὲ ἐκπορεύεται πάχνη ἢ διασκεδάννυται νότος εἰς τὴν ὑπ’ οὐρανόν

25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,

τίς δὲ ἡτοίμασεν ὑετῷ λάβρῳ ῥύσιν ὁδὸν δὲ κυδοιμῶν

26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

τοῦ ὑετίσαι ἐπὶ γῆν οὗ οὐκ ἀνήρ ἔρημον οὗ οὐχ ὑπάρχει ἄνθρωπος ἐν αὐτῇ

27 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?

τοῦ χορτάσαι ἄβατον καὶ ἀοίκητον καὶ τοῦ ἐκβλαστῆσαι ἔξοδον χλόης

28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

τίς ἐστιν ὑετοῦ πατήρ τίς δέ ἐστιν ὁ τετοκὼς βώλους δρόσου

29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?

ἐκ γαστρὸς δὲ τίνος ἐκπορεύεται ὁ κρύσταλλος πάχνην δὲ ἐν οὐρανῷ τίς τέτοκεν

30 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

ἣ καταβαίνει ὥσπερ ὕδωρ ῥέον πρόσωπον δὲ ἀβύσσου τίς ἔπηξεν

31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

συνῆκας δὲ δεσμὸν Πλειάδος καὶ φραγμὸν Ὠρίωνος ἤνοιξας

32 Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?

ἦ διανοίξεις μαζουρωθ ἐν καιρῷ αὐτοῦ καὶ Ἕσπερον ἐπὶ κόμης αὐτοῦ ἄξεις αὐτά

33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

ἐπίστασαι δὲ τροπὰς οὐρανοῦ ἢ τὰ ὑπ’ οὐρανὸν ὁμοθυμαδὸν γινόμενα

34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

καλέσεις δὲ νέφος φωνῇ καὶ τρόμῳ ὕδατος λάβρῳ ὑπακούσεταί σου

35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

ἀποστελεῖς δὲ κεραυνοὺς καὶ πορεύσονται ἐροῦσιν δέ σοι τί ἐστιν

36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

τίς δὲ ἔδωκεν γυναιξὶν ὑφάσματος σοφίαν ἢ ποικιλτικὴν ἐπιστήμην

37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

τίς δὲ ὁ ἀριθμῶν νέφη σοφίᾳ οὐρανὸν δὲ εἰς γῆν ἔκλινεν

38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

κέχυται δὲ ὥσπερ γῆ κονία κεκόλληκα δὲ αὐτὸν ὥσπερ λίθῳ κύβον

39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

θηρεύσεις δὲ λέουσιν βοράν ψυχὰς δὲ δρακόντων ἐμπλήσεις

40 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?

δεδοίκασιν γὰρ ἐν κοίταις αὐτῶν κάθηνται δὲ ἐν ὕλαις ἐνεδρεύοντες

41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?

τίς δὲ ἡτοίμασεν κόρακι βοράν νεοσσοὶ γὰρ αὐτοῦ πρὸς κύριον κεκράγασιν πλανώμενοι τὰ σῖτα ζητοῦντες