Йов 38
1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
L’Éternel répondit à Job du milieu de la tempête et dit:
2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
Qui est celui qui obscurcit mes desseins Par des discours sans intelligence?
3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,
Ceins tes reins comme un vaillant homme; Je t’interrogerai, et tu m’instruiras.
4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
Où étais-tu quand je fondais la terre? Dis-le, si tu as de l’intelligence.
5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
Qui en a fixé les dimensions, le sais-tu? Ou qui a étendu sur elle le cordeau?
6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
Sur quoi ses bases sont-elles appuyées? Ou qui en a posé la pierre angulaire,
7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?
Alors que les étoiles du matin éclataient en chants d’allégresse, Et que tous les fils de Dieu poussaient des cris de joie?
8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
Qui a fermé la mer avec des portes, Quand elle s’élança du sein maternel;
9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
Quand je fis de la nuée son vêtement, Et de l’obscurité ses langes;
10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
Quand je lui imposai ma loi, Et que je lui mis des barrières et des portes;
11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
Quand je dis: Tu viendras jusqu’ici, tu n’iras pas au-delà; Ici s’arrêtera l’orgueil de tes flots?
12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
Depuis que tu existes, as-tu commandé au matin? As-tu montré sa place à l’aurore,
13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
Pour qu’elle saisisse les extrémités de la terre, Et que les méchants en soient secoués;
14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
Pour que la terre se transforme comme l’argile qui reçoit une empreinte, Et qu’elle soit parée comme d’un vêtement;
15 А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
Pour que les méchants soient privés de leur lumière, Et que le bras qui se lève soit brisé?
16 Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
As-tu pénétré jusqu’aux sources de la mer? T’es-tu promené dans les profondeurs de l’abîme?
17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
Les portes de la mort t’ont-elles été ouvertes? As-tu vu les portes de l’ombre de la mort?
18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
As-tu embrassé du regard l’étendue de la terre? Parle, si tu sais toutes ces choses.
19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
Où est le chemin qui conduit au séjour de la lumière? Et les ténèbres, où ont-elles leur demeure?
20 За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
Peux-tu les saisir à leur limite, Et connaître les sentiers de leur habitation?
21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
Tu le sais, car alors tu étais né, Et le nombre de tes jours est grand!
22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
Es-tu parvenu jusqu’aux amas de neige? As-tu vu les dépôts de grêle,
23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
Que je tiens en réserve pour les temps de détresse, Pour les jours de guerre et de bataille?
24 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
Par quel chemin la lumière se divise-t-elle, Et le vent d’orient se répand-il sur la terre?
25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,
Qui a ouvert un passage à la pluie, Et tracé la route de l’éclair et du tonnerre,
26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
Pour que la pluie tombe sur une terre sans habitants, Sur un désert où il n’y a point d’hommes;
27 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?
Pour qu’elle abreuve les lieux solitaires et arides, Et qu’elle fasse germer et sortir l’herbe?
28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
La pluie a-t-elle un père? Qui fait naître les gouttes de la rosée?
29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?
Du sein de qui sort la glace, Et qui enfante le frimas du ciel,
30 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
Pour que les eaux se cachent comme une pierre, Et que la surface de l’abîme soit enchaînée?
31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
Noues-tu les liens des Pléiades, Ou détaches-tu les cordages de l’Orion?
32 Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?
Fais-tu paraître en leur temps les signes du zodiaque, Et conduis-tu la Grande Ourse avec ses petits?
33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
Connais-tu les lois du ciel? Règles-tu son pouvoir sur la terre?
34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
Élèves-tu la voix jusqu’aux nuées, Pour appeler à toi des torrents d’eaux?
35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
Lances-tu les éclairs? Partent-ils? Te disent-ils: Nous voici?
36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
Qui a mis la sagesse dans le cœur, Ou qui a donné l’intelligence à l’esprit?
37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
Qui peut avec sagesse compter les nuages, Et verser les outres des cieux,
38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
Pour que la poussière se mette à ruisseler, Et que les mottes de terre se collent ensemble?
39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
Chasses-tu la proie pour la lionne, Et apaises-tu la faim des lionceaux,
40 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?
Quand ils sont couchés dans leur tanière, Quand ils sont en embuscade dans leur repaire?
41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
Qui prépare au corbeau sa pâture, Quand ses petits crient vers Dieu, Quand ils sont errants et affamés?
