Йов 38
1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
And Jehovah answereth Job out of the whirlwind, and saith: —
2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
Who [is] this — darkening counsel, By words without knowledge?
3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,
Gird, I pray thee, as a man, thy loins, And I ask thee, and cause thou Me to know.
4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
Where wast thou when I founded earth? Declare, if thou hast known understanding.
5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
Who placed its measures — if thou knowest? Or who hath stretched out upon it a line?
6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
On what have its sockets been sunk? Or who hath cast its corner-stone?
7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?
In the singing together of stars of morning, And all sons of God shout for joy,
8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
And He shutteth up with doors the sea, In its coming forth, from the womb it goeth out.
9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
In My making a cloud its clothing, And thick darkness its swaddling band,
10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
And I measure over it My statute, And place bar and doors,
11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
And say, 'Hitherto come thou, and add not, And a command is placed On the pride of thy billows.'
12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
Hast thou commanded morning since thy days? Causest thou the dawn to know its place?
13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
To take hold on the skirts of the earth, And the wicked are shaken out of it,
14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
It turneth itself as clay of a seal And they station themselves as clothed.
15 А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
And withheld from the wicked is their light, And the arm lifted up is broken.
16 Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
Hast thou come in to springs of the sea? And in searching the deep Hast thou walked up and down?
17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
Revealed to thee were the gates of death? And the gates of death-shade dost thou see?
18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
Thou hast understanding, Even unto the broad places of earth! Declare — if thou hast known it all.
19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
Where [is] this — the way light dwelleth? And darkness, where [is] this — its place?
20 За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
That thou dost take it unto its boundary, And that thou dost understand The paths of its house.
21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
Thou hast known — for then thou art born And the number of thy days [are] many!
22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
Hast thou come in unto the treasure of snow? Yea, the treasures of hail dost thou see?
23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
That I have kept back for a time of distress, For a day of conflict and battle.
24 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
Where [is] this, the way light is apportioned? It scattereth an east wind over the earth.
25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,
Who hath divided for the flood a conduit? And a way for the lightning of the voices?
26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
To cause [it] to rain on a land — no man, A wilderness — no man in it.
27 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?
To satisfy a desolate and waste place, And to cause to shoot up The produce of the tender grass?
28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
Hath the rain a father? Or who hath begotten the drops of dew?
29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?
From whose belly came forth the ice? And the hoar-frost of the heavens, Who hath begotten it?
30 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
As a stone waters are hidden, And the face of the deep is captured.
31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
Dost thou bind sweet influences of Kimah? Or the attractions of Kesil dost thou open?
32 Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?
Dost thou bring out Mazzaroth in its season? And Aysh for her sons dost thou comfort?
33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
Hast thou known the statutes of heaven? Or dost thou appoint Its dominion in the earth?
34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
Dost thou lift up to the cloud thy voice, And abundance of water doth cover thee?
35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
Dost thou send out lightnings, and they go And say unto thee, 'Behold us?'
36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
Who hath put in the inward parts wisdom? Or who hath given To the covered part understanding?
37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
Who doth number the clouds by wisdom? And the bottles of the heavens, Who doth cause to lie down,
38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
In the hardening of dust into hardness, And clods cleave together?
39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
Dost thou hunt for a lion prey? And the desire of young lions fulfil?
40 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?
When they bow down in dens — Abide in a thicket for a covert?
41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
Who doth prepare for a raven his provision, When his young ones cry unto God? They wander without food.
