Йов 38
1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
Tedy odpověděl Hospodin Jobovi z vichru, a řekl:
2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
Kdož jest to, jenž zatemňuje radu řečmi neumělými?
3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,
Přepaš nyní jako muž bedra svá, a nač se tebe tázati budu, oznam mi.
4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
Kdes byl, když jsem zakládal zemi? Pověz, jestliže máš rozum.
5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
Kdo rozměřil ji, víš-li? Aneb kdo vztáhl pravidlo na ni?
6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
Na čem podstavkové její upevněni jsou? Aneb kdo založil úhelný kámen její,
7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?
Když prozpěvovaly spolu hvězdy jitřní, a plésali všickni synové Boží?
8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
Aneb kdo zavřel jako dveřmi moře, když vyšlo z života, a zjevilo se?
9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
Když jsem mu položil oblak za oděv, a mrákotu místo plének jeho,
10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
Když jsem jemu uložil úsudek svůj, přistaviv závory a dvéře,
11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
I řekl jsem: Až potud vycházeti budeš, a dále nic, tu, pravím, skládati budeš dutí vlnobití svého.
12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
Zdaž jsi kdy za dnů svých rozkázal jitru? Ukázal-lis záři jitřní místo její,
13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
Aby uchvacovala kraje země, a bezbožní aby z ní vymítáni byli?
14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
Tak aby proměnu přijímala jako vosk pečetní, oni pak aby nedlouho stáli jako roucho,
15 А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
A aby bezbožným zbraňováno bylo světla jejich, a rámě vyvýšené zlámáno bylo?
16 Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
Přišel-lis až k hlubinám mořským? A u vnitřnosti propasti chodil-lis?
17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
Jsou-li tobě zjeveny brány smrti? A brány stínu smrti viděl-lis?
18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
Shlédl-lis širokosti země? Oznam, jestliže ji znáš všecku.
19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
Která jest cesta k obydlí světla, a které místo temností,
20 За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
Že bys je pojal v meze jeho, poněvadž bys srozumíval stezkám domu jeho?
21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
Věděl-lis tehdáž, že jsi měl se naroditi, a počet dnů tvých jak veliký býti má?
22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
Přišel-lis až ku pokladům sněhu? A poklady krupobití viděl-lis,
23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
Kteréž chovám k času ssoužení, ke dni bitvy a boje?
24 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
Kterými se cestami rozděluje světlo, kteréž rozhání východní vítr po zemi?
25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,
Kdo rozdělil povodní tok, a cestu blýskání hromovému,
26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
Tak aby pršel déšť i na tu zemi, kdež není lidí, na poušť, kdež není člověka,
27 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?
Aby zapájel místa planá a pustá, a k zrůstu přivodil trávu mladistvou?
28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
Má-liž déšť otce? A kdo plodí krůpěje rosy?
29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?
Z čího života vychází mráz? A jíní nebeské kdo plodí?
30 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
Až i vody jako v kámen se proměňují, a svrchek propasti zamrzá.
31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
Zdali zavázati můžeš rozkoše Kuřátek, aneb stahování Orionovo rozvázati?
32 Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?
Můžeš-li vyvoditi hvězdy polední v čas jistý, aneb Arktura s syny jeho povedeš-li?
33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
Znáš-li řád nebes? Můžeš-li spravovati panování jejich na zemi?
34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
Můžeš-li pozdvihnouti k oblaku hlasu svého, aby hojnost vod přikryla tebe?
35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
Ty-liž vypustíš blýskání, aby vycházela? Zdaliž řeknou tobě: Aj teď jsme?
36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
Kdo složil u vnitřnostech lidských moudrost? Aneb kdo dal rozumu stižitelnost?
37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
Kdo vypravovati bude o nebesích moudře? A láhvice nebeské kdo nastrojuje,
38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
Aby svlažená země zase stuhnouti mohla, a hrudy se v hromadě držely?
39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
Honíš-liž ty lvu loupež? A hltavost lvíčat naplňuješ-liž,
40 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?
Když se stulují v peleších svých, ustavičně z skrýší číhajíce?
41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
Kdo připravuje krkavci pokrm jeho, když mladí jeho k Bohu silnému volají, a toulají se sem i tam pro nedostatek pokrmu?
