< Йов 38 >

1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
فَأَجَابَ ٱلرَّبُّ أَيُّوبَ مِنَ ٱلْعَاصِفَةِ وَقَالَ:١
2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
«مَنْ هَذَا ٱلَّذِي يُظْلِمُ ٱلْقَضَاءَ بِكَلَامٍ بِلَا مَعْرِفَةٍ؟٢
3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,
اُشْدُدِ ٱلْآنَ حَقْوَيْكَ كَرَجُلٍ، فَإِنِّي أَسْأَلُكَ فَتُعَلِّمُنِي.٣
4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
أَيْنَ كُنْتَ حِينَ أَسَّسْتُ ٱلْأَرْضَ؟ أَخْبِرْ إِنْ كَانَ عِنْدَكَ فَهْمٌ.٤
5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
مَنْ وَضَعَ قِيَاسَهَا؟ لِأَنَّكَ تَعْلَمُ! أَوْ مَنْ مَدَّ عَلَيْهَا مِطْمَارًا؟٥
6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
عَلَى أَيِّ شَيْءٍ قَرَّتْ قَوَاعِدُهَا؟ أَوْ مَنْ وَضَعَ حَجَرَ زَاوِيَتِهَا،٦
7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?
عِنْدَمَا تَرَنَّمَتْ كَوَاكِبُ ٱلصُّبْحِ مَعًا، وَهَتَفَ جَمِيعُ بَنِي ٱللهِ؟٧
8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
«وَمَنْ حَجَزَ ٱلْبَحْرَ بِمَصَارِيعَ حِينَ ٱنْدَفَقَ فَخَرَجَ مِنَ ٱلرَّحِمِ.٨
9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
إِذْ جَعَلْتُ ٱلسَّحَابَ لِبَاسَهُ، وَٱلضَّبَابَ قِمَاطَهُ،٩
10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
وَجَزَمْتُ عَلَيْهِ حَدِّي، وَأَقَمْتُ لَهُ مَغَالِيقَ وَمَصَارِيعَ،١٠
11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
وَقُلْتُ: إِلَى هُنَا تَأْتِي وَلَا تَتَعَدَّى، وَهُنَا تُتْخَمُ كِبْرِيَاءُ لُجَجِكَ؟١١
12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
«هَلْ فِي أَيَّامِكَ أَمَرْتَ ٱلصُّبْحَ؟ هَلْ عَرَّفْتَ ٱلْفَجْرَ مَوْضِعَهُ١٢
13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
لِيُمْسِكَ بِأَكْنَافِ ٱلْأَرْضِ، فَيُنْفَضَ ٱلْأَشْرَارُ مِنْهَا؟١٣
14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
تَتَحَوَّلُ كَطِينِ ٱلْخَاتِمِ، وَتَقِفُ كَأَنَّهَا لَابِسَةٌ.١٤
15 А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
وَيُمْنَعُ عَنِ ٱلْأَشْرَارِ نُورُهُمْ، وَتَنْكَسِرُ ٱلذِّرَاعُ ٱلْمُرْتَفِعَةُ.١٥
16 Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
«هَلِ ٱنْتَهَيْتَ إِلَى يَنَابِيعِ ٱلْبَحْرِ، أَوْ فِي مَقْصُورَةِ ٱلْغَمْرِ تَمَشَّيْتَ؟١٦
17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
هَلِ ٱنْكَشَفَتْ لَكَ أَبْوَابُ ٱلْمَوْتِ، أَوْ عَايَنْتَ أَبْوَابَ ظِلِّ ٱلْمَوْتِ؟١٧
18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
هَلْ أَدْرَكْتَ عَرْضَ ٱلْأَرْضِ؟ أَخْبِرْ إِنْ عَرَفْتَهُ كُلَّهُ.١٨
19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
«أَيْنَ ٱلطَّرِيقُ إِلَى حَيْثُ يَسْكُنُ ٱلنُّورُ؟ وَٱلظُّلْمَةُ أَيْنَ مَقَامُهَا،١٩
20 За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
حَتَّى تَأْخُذَهَا إِلَى تُخُومِهَا وَتَعْرِفَ سُبُلَ بَيْتِهَا؟٢٠
21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
تَعْلَمُ، لِأَنَّكَ حِينَئِذٍ كُنْتَ قَدْ وُلِدْتَ، وَعَدَدُ أَيَّامِكَ كَثِيرٌ!٢١
22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
«أَدَخَلْتَ إِلَى خَزَائِنِ ٱلثَّلْجِ، أَمْ أَبْصَرْتَ مَخَازِنَ ٱلْبَرَدِ،٢٢
23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
ٱلَّتِي أَبْقَيْتَهَا لِوَقْتِ ٱلضَّرِّ، لِيَوْمِ ٱلْقِتَالِ وَٱلْحَرْبِ؟٢٣
24 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
فِي أَيِّ طَرِيقٍ يَتَوَزَّعُ ٱلنُّورُ، وَتَتَفَرَّقُ ٱلشَّرْقِيَّةُ عَلَى ٱلْأَرْضِ؟٢٤
25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,
مَنْ فَرَّعَ قَنَوَاتٍ لِلْهَطْلِ، وَطَرِيقًا لِلصَّوَاعِقِ،٢٥
26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
لِيَمْطُرَ عَلَى أَرْضٍ حَيْثُ لَا إِنْسَانَ، عَلَى قَفْرٍ لَا أَحَدَ فِيهِ،٢٦
27 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?
لِيُرْوِيَ ٱلْبَلْقَعَ وَٱلْخَلَاءَ وَيُنْبِتَ مَخْرَجَ ٱلْعُشْبِ؟٢٧
28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
«هَلْ لِلْمَطَرِ أَبٌ؟ وَمَنْ وَلَدَ مَآجِلَ ٱلطَّلِّ؟٢٨
29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?
مِنْ بَطْنِ مَنْ خَرَجَ ٱلْجَمَدُ؟ صَقِيعُ ٱلسَّمَاءِ، مَنْ وَلَدَهُ؟٢٩
30 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
كَحَجَرٍ صَارَتِ ٱلْمِيَاهُ. ٱخْتَبَأَتْ. وَتَلَكَّدَ وَجْهُ ٱلْغَمْرِ.٣٠
31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
«هَلْ تَرْبِطُ أَنْتَ عُقْدَ ٱلثُّرَيَّا، أَوْ تَفُكُّ رُبُطَ ٱلْجَبَّارِ؟٣١
32 Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?
أَتُخْرِجُ ٱلْمَنَازِلَ فِي أَوْقَاتِهَا وَتَهْدِي ٱلنَّعْشَ مَعَ بَنَاتِهِ؟٣٢
33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
هَلْ عَرَفْتَ سُنَنَ ٱلسَّمَاوَاتِ، أَوْ جَعَلْتَ تَسَلُّطَهَا عَلَى ٱلْأَرْضِ؟٣٣
34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
أَتَرْفَعُ صَوْتَكَ إِلَى ٱلسُّحُبِ فَيُغَطِّيَكَ فَيْضُ ٱلْمِيَاهِ؟٣٤
35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
أَتُرْسِلُ ٱلْبُرُوقَ فَتَذْهَبَ وَتَقُولَ لَكَ: هَا نَحْنُ؟٣٥
36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
مَنْ وَضَعَ فِي ٱلطَّخَاءِ حِكْمَةً، أَوْ مَنْ أَظْهَرَ فِي ٱلشُّهُبِ فِطْنَةً؟٣٦
37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
مَنْ يُحْصِي ٱلْغُيُومَ بِٱلْحِكْمَةِ، وَمَنْ يَسْكُبُ أَزْقَاقَ ٱلسَّمَاوَاتِ،٣٧
38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
إِذْ يَنْسَبِكُ ٱلتُّرَابُ سَبْكًا وَيَتَلَاصَقُ ٱلْمَدَرُ؟٣٨
39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
«أَتَصْطَادُ لِلَّبْوَةِ فَرِيسَةً، أَمْ تُشْبِعُ نَفْسَ ٱلْأَشْبَالِ،٣٩
40 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?
حِينَ تَجْرَمِزُّ فِي عِرِّيسِهَا وَتَجْلِسُ فِي عِيصِهَا لِلْكُمُونِ؟٤٠
41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
مَنْ يُهَيِّئُ لِلْغُرَابِ صَيْدَهُ، إِذْ تَنْعَبُ فِرَاخُهُ إِلَى ٱللهِ، وَتَتَرَدَّدُ لِعَدَمِ ٱلْقُوتِ؟٤١

< Йов 38 >