Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
Шундақ, жүригимму буни аңлап тәвринип кетиватиду, Жүригим қепидин чиқип кетәй, деди.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Мана аңлиғина! Униң һөкиригән авазини, Униң ағзидин чиқиватқан гүлдүрмама авазини аңла!
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
У авазини асман астидики пүткүл йәргә, Чақмиқини йәрниң қәригичә йәткүзиду.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
Чақмақтин кейин бир аваз һөкирәйду; Өз һәйвитиниң авази билән у гүлдүрләйду, Авази аңлиниши биләнла һеч аянмай чақмақлириниму қоюветиду.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Тәңри авази билән карамәт гүлдүрләйду, Биз чүшинәлмәйдиған нурғун қалтис ишларни қилиду.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Чүнки у қарға: «Йәргә яғ!», Һәм һөл-йеғинға: «Күчлүк ямғур бол!» дәйду.
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
У барлиқ инсанни өзиниң яратқанлиғини билсун дәп, Һәммә адәмниң қолини булар билән тосуп қойиду;
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Явайи һайванлар өз угисиға кирип кетиду, Өз қоналғусида турғузулиду.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
Боран-чапқун коһиқаптин келиду, Һәм соғ-зимистан таратқучи шамаллардин келиду.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Тәңриниң нәпәси билән муз һасил болиду; Бепаян сулар қетип қалиду.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
У йәнә қоюқ булутларға мол нәмлик жүкләйду, У чақмақ көтиридиған булутни кәң йейип қойиду.
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
Улар пүткүл йәр-зимин йүзидә У буйруған ишни иҗра қилиш үчүн, Униң йолйоруқлири билән һәряққа бурулиду.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Яки тәрбийә тайиғи болуши үчүн, Яки Өз дунияси үчүн, Яки Өз рәһимдиллигини көрситиш үчүн У [булутлирини] кәлтүриду.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
И Аюп, буни аңлап қой, Тәңриниң карамәт әмәллирини тонуп йетип шүк тур.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Тәңриниң булутларни қандақ сәптә турғузғанлиғини биләмсән? Униң булутиниң чақмиқини қандақ чақтуридиғанлиғиниму биләмсән?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Булутларниң қандақ қилип бошлуқта муәлләқ туридиғанлиғини, Билими мукәммәл Болғучиниң карамәтлирини биләмсән?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
Һәй, Униң қандақ қилип йәр-зиминни җәнупдики шамал билән тиничландуруп, Сени кийим-кечигиңниң оттәк исситқинини биләмсән?
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
Сән Униңға һәмраһ болуп асманни худди қуюп чиқарған әйнәктәк, Мустәһкәм қилип яйғанмидиң?!
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
Униңға немини дейишимиз керәклигини бизгә үгитип қойғин! Қараңғулуғимиз түпәйлидин биз дәвайимизни җайида сәпкә қоялмаймиз.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Униңға «Мениң Саңа гепим бар» дейиш яхшиму? Ундақ дегүчи адәм жутулмай қалмайду!
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
Әнди шамаллар келип булутларни тарқитиветиду, Бирақ булутлар арисидики қуяш нуриға адәмләр беваситә қарап туралмайду. Қуяшниң алтун рәңги шимал тәрәптинму пәйда болиду; Тәңриниң һозурида дәһшәтлик һәйвәт бардур. Һәммигә Қадирни болса, биз Уни мөлчәрләлмәймиз; Қудрити қалтистур, Униң адалити улуқ, һәққанийлиғи чоңқур, Шуңа У адәмләргә зулум қилмайду.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Шуңа адәмләр Униңдин қорқиду; Көңлидә өзини дана чағлайдиғанларға У һеч етивар қилмайду».
