Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
“Eyi ma me koma bɔ kitirikitiri na ehuruw fi nʼatenae.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Tie! Tie ne nne mmubomu, ne huuyɛ a efi nʼanom reba no.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
Ogyaa nʼanyinam mu wɔ ɔsoro ase nyinaa na ɔma ekodu asase ano.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
Ɛno akyi na ne mmubomu no ba; ɔde nne kɛse bobɔ mu. Sɛ ɔkasa a, biribiara nsianka no.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Onyankopɔn nne bobɔ mu ma no yɛ nwonwa; ɔyɛ nneɛma akɛse a ɛboro yɛn adwene so.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Ɔka kyerɛ sukyerɛmma se, ‘Tɔ gu asase so,’ ne osu nso se, ‘Yɛ osutɔ kɛse.’
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
Sɛnea nnipa a wabɔ wɔn nyinaa behu nʼadwuma nti, ɔma nnipa nyinaa gyae wɔn adwumayɛ.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Wuram mmoa kɔtetɛw; wɔkɔhyehyɛ wɔn abon mu.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
Ahum tu fi ne pia mu, na awɔw nso fi mframa a ɛrebɔ mu.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Onyankopɔn home de sukyerɛmma ba, na nsu tamaa no kyen.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Ɔde fuonwini hyɛ omununkum ma; na otwa nʼanyinam fa mu.
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
Ɔhyɛ ma wokyinkyin fa asase so nyinaa hyia yɛ nea ɔhyɛ sɛ wɔnyɛ biara.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Ɔde omununkum ba bɛtwe nnipa aso, anaasɛ ɔma ɛtɔ gu asase so de kyerɛ nʼadɔe.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
“Tie eyi, Hiob; gyae na dwene Onyankopɔn anwonwade ho.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Wunim sɛnea Onyankopɔn si fa di omununkum so, na ɔma nʼanyinam twa?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Wunim sɛnea omununkum si fa sensɛn wim, nea ɔwɔ nimdeɛ a so nni no anwonwade no?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
Mo a mufi fifiri wɔ mo ntade mu bere a anafo mframa ma asase no yɛ dinn no,
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
wubetumi aboa no ama watrɛw wim, a ɛyɛ den sɛ kɔbere mfrafrae ahwehwɛ?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
“Kyerɛ yɛn nea ɛsɛ sɛ yɛka kyerɛ no; yɛrentumi nka yɛn asɛm, efisɛ yennim.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Ɛsɛ sɛ wɔka nea mepɛ sɛ meka kyerɛ no ana? Onipa bi wɔ hɔ a ɔbɛpɛ sɛ wɔbɛmene no ana?
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
Obiara rentumi nhwɛ owia, sɛnea ɛhyerɛn wɔ wim bere a mframa abɔ ama wim atew.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
Ofi atifi fam ba wɔ anuonyam sononko mu; Onyankopɔn ba wɔ ahenni nwonwaso mu.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
Otumfo no korɔn wɔ yɛn so na wɔpagyaw no wɔ tumi mu; nʼatɛntrenee ne treneeyɛ kɛse akyi no mpo, ɔnyɛ nhyɛso.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Ɛno nti nnipa de nidi ma no, efisɛ onnwen koma mu anyansafo nyinaa ho ana?”
