Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
A ESTO también se espanta mi corazón, y salta de su lugar.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Oid atentamente su voz terrible, y el sonido que sale de su boca.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
Debajo de todos los cielos lo dirige, y su luz hasta los fines de la tierra.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
Después de ella bramará el sonido, tronará él con la voz de su magnificencia; y aunque sea oída su voz, no los detiene.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Tronará Dios maravillosamente con su voz; él hace grandes cosas, que nosotros no entendemos.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Porque á la nieve dice: Desciende á la tierra; también á la llovizna, y á los aguaceros de su fortaleza.
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
Así hace retirarse á todo hombre, para que los hombres todos reconozcan su obra.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
La bestia se entrará en su escondrijo, y estaráse en sus moradas.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
Del mediodía viene el torbellino, y el frío de los vientos del norte.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Por el soplo de Dios se da el hielo, y las anchas aguas son constreñidas.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Regando también llega á disipar la densa nube, y con su luz esparce la niebla.
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
Asimismo por sus designios se revuelven las nubes en derredor, para hacer sobre la haz del mundo, en la tierra, lo que él les mandara.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Unas veces por azote, otras por causa de su tierra, otras por misericordia las hará parecer.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
Escucha esto, Job; repósate, y considera las maravillas de Dios.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
¿Supiste tú cuándo Dios las ponía en concierto, y hacía levantar la luz de su nube?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
¿Has tú conocido las diferencias de las nubes, las maravillas del Perfecto en sabiduría?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
¿Por qué están calientes tus vestidos cuando se fija el [viento del] mediodía sobre la tierra?
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
¿Extendiste tú con él los cielos, firmes como un espejo sólido?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
Muéstranos qué le hemos de decir; [porque] nosotros no podemos componer [las ideas] á causa de las tinieblas.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
¿Será preciso contarle cuando yo hablaré? Por más que el hombre razone, quedará como abismado.
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
He aquí aún: no se puede mirar la luz esplendente en los cielos, luego que pasa el viento y los limpia,
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
Viniendo de la parte del norte la dorada claridad. En Dios hay una majestad terrible.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
El [es] Todopoderoso, al cual no alcanzamos, grande en potencia; y en juicio y en multitud de justicia no afligirá.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Temerlo han por tanto los hombres: él no mira á los sabios de corazón.
