Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
И од тога дрхће срце моје, и одскаче са свог места.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Слушајте добро громовни глас Његов и говор што излази из уста Његових.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
Под сва небеса пушта га, и светлост своју до крајева земаљских.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
За њом риче гром, грми гласом величанства свог, нити шта одгађа кад се чује глас Његов.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Дивно Бог грми гласом својим, чини ствари велике, да их не можемо разумети.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Говори снегу: Падни на земљу; и дажду ситном и дажду силном.
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
Запечаћава руку сваком човеку, да позна све посленике своје.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Тада звер улази у јаму, и остаје на својој ложи.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
С југа долази олуја, и са севера зима.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Од дихања Божијег постаје лед, и широке воде стискају се.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
И да се натапа земља, натерује облак, и расипа облак светлошћу својом.
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
И он се обрће и тамо и амо по вољи Његовој да чини све што му заповеди по васиљеној.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Чини да се нађе или за кар или за земљу или за доброчинство.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
Чуј то, Јове, стани и гледај чудеса Божија.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Знаш ли како их Он уређује и како сија светлошћу из облака свог?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Знаш ли како висе облаци? Знаш ли чудеса Оног који је савршен у сваком знању?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
Како ти се хаљине угреју кад умири земљу с југа?
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
Јеси ли ти с Њим разапињао небеса, која стоје тврдо као саливено огледало?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
Научи нас шта ћемо Му рећи; не можемо од таме говорити по реду.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Хоће ли Му ко приповедити шта бих ја говорио? Ако ли би ко говорио, заиста, био бих прождрт.
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
Али сада не могу људи гледати у светлост кад сјаји на небу, пошто ветар прође и очисти га;
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
Са севера долази као злато; али је у Богу страшнија слава.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
Свемогућ је, не можемо Га стигнути; велике је силе, али судом и великом правдом никога не мучи.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Зато Га се боје људи: Не може Га видети никакав мудрац.
