Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
Ja, over dette forferdes mitt hjerte og hopper i mitt bryst.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Hør, hør braket av hans røst og det drønn som går ut av hans munn!
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
Under hele himmelen lar han det fare, og han sender sitt lys til jordens ytterste ender.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
Efterpå brøler røsten, han tordner med sin veldige røst; han holder ikke lynene tilbake når hans røst lar sig høre.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Gud tordner underfullt med sin røst; han gjør storverk, og vi forstår dem ikke.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Han sier til sneen: Fall til jorden! - og likeså til skyllregnet, sitt sterke skyllregn.
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
Hvert menneskes hånd forsegler han, forat alle mennesker som han har skapt, må komme til å kjenne ham.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Da går de ville dyr inn i sine huler, og de holder sig i sine hi.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
Fra Sydens innerste kammer kommer storm, og med nordenvinden kommer kulde.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Av Guds ånde kommer is, og brede vann bindes.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Med væte fyller han skyen, og han spreder sine lynskyer,
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
og de svinger hit og dit, efter som han leder dem, forat de skal utføre alt det han byder dem, over den vide jord;
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
enten til tukt, når det er til gagn for hans jord, eller til velsignelse lar han dem komme.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
Vend ditt øre til dette, Job! Stå stille og gi akt på Guds under!
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Forstår du hvorledes Gud styrer dem og lar sine skyers lyn blinke frem?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Forstår du hvorledes skyene svever om i luften, forstår du den Allvitendes under,
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
du hvis klær blir varme når jorden ligger og dormer i sønnenvind?
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
Kan du med ham spenne ut himmelen, så fast som et speil av støpt metall?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
Lær oss hvad vi skal si til ham! Vi kan ikke fremføre noget for bare mørke.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Skal det fortelles ham at jeg vil tale med ham? Har nogen sagt at han ønsker sin egen undergang?
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
Og nu, menneskene ser ikke lyset, enda det skinner klart på himmelen, og en vind er faret frem og har renset den.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
Fra Norden kommer gull; om Gud er der en forferdende herlighet.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
Den Allmektige finner vi ikke, han som er så stor i makt; men retten og den strenge rettferdighet krenker han ikke.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Derfor frykter menneskene ham; men han enser ikke nogen selvklok mann.
