< Йов 37 >

1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
Na konei ano wiri ana toku ngakau, maunu atu ana i tona wahi.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Ata whakarangona tona reo e papa ana, te pakutanga hoki e puta mai ana i tona mangai.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
E whakatikaia atu ana e ia ki nga wahi katoa i raro i te rangi, ko tona uira hoki ki nga pito o te whenua.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
I muri iho ko te reo e hamama ana; papa ana te whatitiri o te reo o tona nui; e kore ano era a tauhikuhiku ina rangona tona reo.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Ko ta te Atua whatitiri he reo whakamiharo; nui atu ana mahi, e kore hoki e mohiotia.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
E ki ana hoki ia ki te hukarere, Hei runga koe i te whenua; ki te ua punehunehu ano hoki, raua ko te ua ta o tona kaha;
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
Hiritia ake e ia te ringa o nga tangata katoa; kia mohio ai nga tangata katoa nana nei i hanga ki tana mahi.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Haere ana nga kirehe ki nga piringa, noho ana i o ratou nohoanga.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
Puta mai ana te tupuhi i te whare o te tonga: te matao hoki i te hauraro.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Na te manawa o te Atua i homai te huka: a kuiti iho te whanuitanga o nga wai.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Ae ra, e utaina ana e ia te kapua matotoru ki te houku; tohatohaina ana e ia te kohu o tana uira:
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
E whakakopikopikoa ana ano a tawhio noa, he mea hoki na ona whakaaro: hei mea i nga mea katoa e whakahaua atu ana e ia ki te mata o te ao:
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
E whakaputaina ana e ia hei whiu, hei mea ranei mo tona whenua, hei atawhai ranei.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
Kia whai taringa mai ki tenei, e Hopa: tu marie, ka whakaaro ki nga mea whakamiharo a te Atua.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
E mohio ana ranei koe ki ta te Atua whakahautanga ki a ratou i tana, i puta ai te marama o tana kapua?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
E mohio ana ranei koe ki nga paunatanga o nga kapua, ki nga mahi whakamiharo a te tino o te matauranga?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
Ki ou kakahu nei ka mahana, ina whakamarietia e ia te whenua ki te hau tonga?
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
Ka taea ranei e koe te whakatakoto ngatahi me ia te rangi hei papatupu, ano he whakaata whakarewa?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
Whakaaturia mai ki a matou ta matou e korero ai ki a ia; e kore hoki e tika i te pouri ta matou whakatakoto o te korero.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
E korerotia ranei ki a ia kei te mea ahau ki te korero? Kia hiahia ranei te tangata kia horomia ia?
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
Na inaianei e kore nga tangata e kite ana i te marama e wheriko mai nei i te rangi: otiia ka tika atu te hau, ka whakawateatia ratou.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
E ahu mai ana i te hauraro te aho ano he koura; kei te Atua te kororia whakawehi.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
Ko te Kaha Rawa, e kore ia e taea te whakataki e tatou; hira rawa tona kaha; a e kore ia e tukino i tana whakarite whakawa, i te nui o te tika.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Koia ka wehi nga tangata i a ia: e kore ia e whai whakaaro ki te hunga ngakau mohio.

< Йов 37 >